Hopelessness (Безнадеждност)

Единайсета глава

Браян

-Затова Браян, какво? -попитах като погледът ми прескачаше от едната към другата.

Двете се спогледаха и Макензи си отвори голямата уста.

-От колко време стоиш там?

-Достатъчно, за да разбера, че клюкарите за мен. Не ви упреквам, аз съм си доста интересна личност.

И двете завъртяха очи, а аз се подсмихнах.

-Толкова много ли мислиш за мен, hermanita?- приближих се до Джулс и отместих един кичур. Нищо й нямаше на косата, но обичах да го правя.

-Ерма, какво?- тя ме погледна объркано.

- Учи си испанския.

-Браян, разкарай се. Гледат ми на карти. -каза тя, бутайки ръката ми.

-После ще ти гледат, ставай.
-И защо?- тя сви веждите си и ме гледаше с този неин "опа, не бях аз" поглед.

Как го прави?

-Майка ти каза да отида на пазар.

-И аз за какво съм ти, идиот? Не можеш да вземеш яйца, мляко и тоалетна хартия ли? - Джулс скръсти ръцете си.

Двете се засмяха.

-Идваш с мен.
Дръпнах я за ръката, а тя се развика.

-Браян! Шибан....
-Внимавай с езика- предупредих я. Тя си заби ноктите в ръката ми, за да я пусна, но вместо това се обърнах и я вдихнах с главата надолу.
-Мама ти да...Ау
Захапах я за крака.

-Казах ти, внимавай с езика.
-Няма да внимавам особено когато...
-Шшш.
-Браян пусни я. - дочух гласът на Макензи
-Ще се оправя спокойно- Джулс я увери или уверяваше себе си.

Нека да видя как ще се справи с мен.

Малка усмивка се появи на лицето ми от мисълта.

Влязохме в моята стая и я пуснах на леглото.

-Тъкмо когато се откажа да ти пъхна закум в храната, ти ме разубеждаваш -каза тя, оправяйки си косата.

Отидох до гардероба и си избрах нова тениска.

-Какво толкова направих?