Ще бъдеш моя [завършена]

28

~2 години по-късно~
-Т/И не мислиш ли ,че е време да дойдеш да живееш при мен? И двамата завършихме успешно на Юнги приятелката живее у вас мисля, че е време и ти също да дойдеш вкъщи.- усмихна ми се той. Аз седях и не можех да осъзная какво ми каза. Той иска да живее с мен? През последните две години или той спеше у нас или аз у тях ,но никога не е ставало дума за живеене заедно.
-Ехооо обичччч- размаха той ръка пред лицето ми- Не си ли съгласна?- попита той и леко сбръчка устни
-Искам Куки, ама много не очаквано. Не съм си мислила за това. Всъщност си мислех ,но знам ли може би на теб няма да ти е удобно.- повдигнах рамене нагоре.
-Ее мъниче аз исках да заживеем заедно още от както празнувахме рождения ти ден вкъщи преди две години , но реших да изчакам.- усмихна се той, което ме накара и аз да се усмихна.
След като приключихме с яденето оставихме чиниите в мивката и седнахме на дивана.
- Още днес?- погледна ме той като показа заешката си усмивка
-Какво още днес?- запитах аз като го погледнах объркано
-Още днес да се нанесеш вкъщи мъничееее- боцна ме по нослето.
-Амииии...чакай да помисля- погледна ме той с надежда.-Добрее ще се нанеса.- в момента в който изрекох изречението Куки стана от дивана, взе ме на ръце и започна да ме върти и да се радва. Радваше се като бебе на близалка. Много е сладичък.
- Хайде тогава аз отивам да паля колата, чакам те там- целуна ме и отиде към колата подскачайки.
- Откачалка- казах си аз
-Чух тееее- каза той затварящ вратата. Засмях се и тръгнах към стаята му за да си взема някоя худи , че аз умната отидох у тях само по къси панталони и потник.

Не след дълго бяхме пред къщата ми.
Отключих втората на къщата и влезнахме.
- Ииии опааа- казах аз и сложих ръка на очите си.
- Какво Т/И....- не можа да довърши изречението , след което затворих и неговите очи с другата си ръка.
-Т/И като малка не са ли те учили да чукаш?- изрече брат ми. Дам мисля,че другия път задължително ще чукна на врата  ама от къде да знам , че брат ми и Ая ще правят секс в хола. Опа!
-Съжалявам ама Юнги все пак живея тук знае се , че по някое време ще се прибера- засмях се аз, брат ми насреща ми се намръщи и стана явно ги е назорило и не са имали време да се съблечат изцяло.
-Здравейте!- поздрави ни Ая
- Какво ви води тук?- попита брат ми като се почеса зад врата.
-Идваме да вземем багажа...- настъпих Кук и го погледнах злобно. - Аууу какво?- запита ме той объркано той.
-Джънгкук не толкова директно!- прошепнах аз ядосано.
-Какво?- попита Юнги
-Качете горе да облечете, ние ще ви изчакаме тук. Искам да поговорим. -те кимнаха и се качиха към стаята.