Ще бъдеш моя [завършена]

Част 2

Този който ме изплаши беше Джънгкук.
-Стреснах ли те?- видях как леко е притеснен.
- Спокойно нищо, ам..ти защо си тук?
- Ами исках да ти се извиня.- усмихна се той, като леко се почеше зад врата си.
- За какво? - зачудих се малко.
- Ами аз те ударих с топката в лицето. Просто се беше забляла , а аз не видях и я метнах- сложих ръка на рамото му.
- Споко нищо не е станало. Айде аз ще вървя ,че Юнги ме чака. Ще се видим в седем.
- Чао Т/И - помаха ми и аз на него. Качих се в на Юнги колата и потеглихме в къщи. Аз и Юнги вече бяхме в къщи и оправяхме . Но някой позвъняване на вратата.
- Т/И - викна брат ми от кухнята.
- Кво?
- Иди да видиш кой звънни !
- У що аз иди ти?
- Щото в момента закачам втората диско топка. Отивай и не ме дразни.
- И добре де.- сопнав се аз.- Ужасен си - прошепнах си аз.
- Чухте!- Привикнале се той. Аз раздразнено отидох до вратата и отворих.
- Здравей исках да се реванширам, че те ударих и реших да дойда да помогна с украсата. - усмихна се той като се почеса зад врата.
- Оке влизай. Но нямаше нужда.- казах аз и се заех отново да се катеря за да окрася полилеля.
- Кой беше на врата?- викна отново досадното ми голямо братче.
- Чонгкук.
- Оке. Ама не е ли рано?
- Дойде да помогне.
- Ами супер.- след това настана мълчание. Чонгкук окрасяваше стълбите, а аз все още се мъчех да окрася шибания полилей.
- Йей най-накрая го направих.- развълнувах се аз и вдигнах ръцете към небето. Но това беше голяма грешка. Усетих как падам от полилея.
- Аааааа- но в този момент усетих как някой мен хваща.
- Леле добре ли си? Щеше да се размажеш.- гушнах го. Да много добре ме разбрахте гушнах го.
- Ей какво става тук? Т/И защо си в него?- и да брат ми се ядоса. Аз се осъзнах и слезнах от Джънгкук . Като усетих,че леко по леко бузките ми стават червени .
- Е готови сме - допълни Шуга като прекъсна тишината.
- Благодаря ти Джънгкук.- усмихнах му се също така и той на мен.
- Да брат мерси за помощта.- подаде му ръка да направят някъв поздрав.
-И Т/И може да ми казваш Кук.- усмихна ми се както и аз на него.
- Момчета аз отивам да се оправям. Колко е часа?- тръгнах да си търся телефона.
- 17:45 - отвърна му Кук.
- Добре аз ще отивам да се оправям -отидох в стаята си. Влезнах банята. Изкъпах се. Излезнах от банята. Изсуших си косата и я пуснах да се свлича по раменете ми. Облякох един сив анцуг и бял кроп топ и
слезнах при Шуга и Кук.
- Готова съм.- викнах им за да може да ми обърнат внимание. Те се обърнаха към мен. Кук пиеше нещо,но като се обърна се задави. Брат ми го потупа и той се разкашля.
-Добре съм.- каза и стана.
- Отивам до тоалетната.
- Какво му стана?
- Не знам,- повдигна рамене на срещна Юнги- хайде да пуснем музика.- брат ми стана от дивана и отиде да пусне музика. Не след дълго на вратата се позвъня.
- Пу да ме отида - каза той и се усмихна самодоволно. Ако се чудиде защо казваме така то е,че като бяхме малки и татко ни накара нещо да направим единия винаги казваше пу не аз.
- Е.....- казах аз и станах, а от негова страна получих смях.
Отворих и....
- Готова ли си за парти....- вилняха лудите ми приятели с алкохол в ръце. Те влезнаха и купона започна. Вече беше сигурно към 03:30 и решихме да играем на предизвикателства но не обикновенните някой да те предизвика ами теглиш от една шапка листче. И на това листче има предизвикателство.
Но не какво да е а все тъпотии като например събличания, стриптийз и тем подобни.
Всички седнах ме в кръг на хола а посредата седеше шапката. Аз седнах между Кук и Джимин.
-Аз съм първи.- каза Хоби и тегли листче.
- Пиши в туитър акаунта си, че си превъзбъден и,че ти трябва помощ за да го оправиш - прочете той предизвикателството си.
- Е....ама това е гадно....- каза той и се намръщи.
- Ох хайде Хоби пиши нищо няма да ти стане.- каза Лиса.
- Аз съм - взех шапката и изтеглих листче и на него пишеше......