Част 10

1.4K 51 3
                                    

               *В къщата на Т/И*
Ох преди малко се прибрах от умрялото даскало🤮 и сега чакам Юнги да се прибере. През това време докато чакам заспалото ми братче реших да си пусна Заклинанието. Но  преди това трябва да се преоблеча с удобни дрехи.

 Но  преди това трябва да се преоблеча с удобни дрехи

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

И така време е да си затъмня стаята и съм готова. След като направих това си пустнах филма.

              *След 30 минути*Добре минали са само 30 минути от филма и вече трети път се плаша

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

              *След 30 минути*
Добре минали са само 30 минути от филма и вече трети път се плаша. Започна една от най-страшните  сцени от филма и в този момент нещо изкочи от вратата на терасата ми. Аз естествено изпищях и подскочих от страх.
- Спокойно коте аз съм- засмя се този който ме изплаши до смърт.
-Jungkook? Ти ли си?- човекът на моя среща се засмя.
- Хах котенцето ми явно не ме помниш.- тогава въпросният човек се разтри пред мен.
- Брадли?- изплаших се до смърт. Ако се чудите кой може би е той на кратко той ми беше най-добър приятел.
- Самият аз коте- усмихна ми се той като започна да се приближава към мен. Почувствах се беззащитна  ,но те за дълго. Припомних си ,че аз съм тази Т/И , която никога не се предава и че съм силна. Изчаках го да се приближи достатъчно. Да това играех ролята на беззащитна.
- Моля те Брадли не отново- казах го аз. Като бях на 13 се опита да ме изнасили и да ме дрогира. Ама аз му избягах. Е сега е време да му го върна.
-Няма моля те. Преди ми избяга сега няма да ти дам.- вече бе плътно пред мен. И тогава хванах ръката с ,коята се  опита да ме обара и я извих. Измъкна се от хватката ми и ме фрасна  един юмрук  ,който разкърви лицето ми ,но аз не се отказах и се збихме. Най-накрая  го ритнах между краката след като падна в корема три пъти и и побягнах. Звъннах на Шуга. За мое щастие той вдигна.
-Ало Т/И казвай бързо , че с момчетата сме у Кук.
-Той се върна- казах аз хлипайки.
-Чакай защо плачеш? Не! Къде си?
- В парка до вкъщи. - След това той ми затвори, а аз отново останах сама.
След 5 минути пред мен спря мини  ван. От него излезе пръв Шуга след това Кук,Те, Джин ,Хоби, Джун и Джимин.
-Т/И какво ти се е случило? Защо имаш кръв по лицето?- зададе ви хиляди въпроси притеснения ми брат. Аз го гушнах и заплаках по силно и само проговорих.
-Тттоой се върна.- усетих как всички ме прегърнаха.

Ще бъдеш моя [завършена] Where stories live. Discover now