Ще бъдеш моя [завършена]

Част7

Излезнахме извън града. Аз не се изплаших. Той започна да кара към гората на Сеул.
— Малчо приготви се ще влезем в гората с Джипа ще те водя на едно прекрасно място което почти никой не знае.— проговори ми заека. Вгледах се в него. Беше толкова сладък не свали тази заешка усмивка.Ъъъъ Т/И стегни се. Куки носеше бяла широка блуза и черни модерни панталони. Косата му беше с по крайчетата червенко.

А бе толкова е сладичъкккккк. Ойййй. Т/И стегни се! Оф трябва да спра да споря с себе си.
— Е пристигнах ме.—каза ми той. Аз слезнах от джипа му и пред мен се яви уникално красива гледка. Имаше нещо като езеро и един адски красив водопад.

— Е какво мислиш?— каза заека като дойде до мен.
— Униклно красиво е тук.— усмихна се аз.
— Ела— подкани ме той и ме заведе долу на една полянка която бе досто близо до водопада. На полянката имаше поставено одеяло. Върху него имаше много храна която изглеждаше уникално красиво. Очите ми се насълзиха. Стана ми адски мило. Никой ама абсолютно никой не е правил по мило нещо от това до сега. А аз го мислех за идиот.

Обърнах се към Кук. Погледнах го в очите както и той мен.
— Защо?—попитах аз като все още не отделях поглед от него. Той леко се зачуди за какво му говоря.
— Защо правиш всичко това?
—Защото искам да виждам тази прекрасна усмивка. Искам да си щастлива. Знам през колко трудности минахте с Юнги. Защото искам да ми имаш доверие. Да сме приятели. Искам....— сложих пръст на неговите така меки устни. И той замлъкна.
:-) :-) :-) :-) :-) :-) :-) :-):-) :-)
— Кук ти ли сготви това?— попитах аз с усмивка на лицето. Той се засмя и с пълна уста проговори.
—Не искам да те лъжа— почеса се зад врата.— Джин сготви. Помолих го.— усмихна се невинно той. Ойййй сладуррр. Т/И спри занеш ,че нямаш шанс.
17:30 започна да ни става топло. Аз и той се наядахме и легнахме. Поговорих ме си малко  и той се оказа досто свестен. Изведнъж Кук стана изневиделица.
— Ох топло ми е. Ще влезна да поплувам.— започна да съблича дрехите си. Първо свали блузата.  Пред мен се явиха добре оформените му релефни плочки. След това започна да сваля панталона си. Аз веднага закрих лицето си. Усетих как започнах да добивам цвят на домат. Той се засмя. И след това се чу как той скача. Започна да се катери и се качи най—отгоре на водопада и скочи. Минаха се 2 минути от както скочи ,но той не се повяви.
— Кук, Кук излез. Не е забавно.— той  не отговаряше и аз без да се замисля влезнах във водата и започнах да крещя и да го търся. Макар че не можех да плувам. Започнах да влизам на дълбоко. След малко вече не усещах дъното. Почнах да потъвам и да се давя. Но в този момент някой ме хвана.
— Т/И какво правиш във водата като не можеш да плуваш. Добре ли си?— попита той все още държейки ме като булка.
— Идиот знаеш ли как ме изплаши. — казах и го ударих по рамото.