Ще бъдеш моя [завършена]

Част 20

- Т/И?- обърнах се и видях..
- Какво правиш тук?- човекът на моя среща бе МАЙКА ми.
- Аз исках да те видя. Много си красива станала.- приближи се. Всички мълчаха и ни гледаха. Юнги още бе в колата. Тя се опита да ме  погали по бузата.
- Не ме докосвай!- казах и направих една крачка назад.
-Защо Т/И? Ела при мама.
- Чакай ти какво си мислиш? А? Сигурно си мислиш, че като се появиш след 8 години, че  всичко  ще е както преди ли? Хах. Ми не в грешка си. - тя ме прекъсна.- Т/И недей така знае...- прекъснах я.- Няма Т/И няма. Знаеш ли ,че ходихме по домове и никой не ни искаше. Знаеш ли? Колко ни беше трудно да се изхранваме. Знаеш ли? Колко ми беше тежко ,че нямам баща,че нямам майка. Колко болка и колко сълзи. - гласа ми тук омекна и сълзите намериха своя път.-  Бях на 10 когато тате си отиде. Имах само Юнги. И ти си мислиш ,че всичко ще се оправи като се върнеш ли? - Юнги излезе от колата.
- Какв..ТИ какво правиш тук? Защо си дошла?- той дойде до мен. - Махай се вече нямаме нужда от майка.
- Деца аз..- Юнги я прекъсна.
- Ти нямаш деца. Вече нямаме нужда от майка. Върви си по- добре. Само я нараняваш. - Тя наведе глава и се отиде. Аз се сгуших в по-големия ми брат и заплаках по-силно.  Започнах леко да си мърморя.
- Защо? Защо се появи точно сега когато бях най-щастлива?
- Шт тихо вече я няма.
○В спалнята○
Лежах на леглото и мислех за случката с мама. Вратата се отвори. Кук влезе в стаята и се метна до мен на леглото.
- Красавице как си? - хвана ме за кръста и ме придърпакъм себе си.
- Ми..добре а ти красавецо.
- Ей не ме лъжи. Не искам да си ми тъжна. - цунка ме.
- Няма обещавам.- хванахме ръце и преплетохме пръсти.
- Ела
- Къде бе заек?
- Хайде ставай. - той стана след това ме дръпна. Тръгнах ме към езерцето.  Седнахме на една полянка до брега.
- Готово ли си?- изправи се той пред мен.
- За кое?
- За....СТРИПТИЙЗ!!- започна бавно да сваля дрехите си. Докато не остана само по шорти. Той скочи във водата и почна да се лигави. Аз го гледах и се наслаждавах. Докато не се обърнах и...