Ще бъдеш моя [завършена]

Част 4

-Аааааа- извиках и станах. Чудиде се защо ли?Защото Лиса ме поля със студена вода.
- Лиса!Ще те убия!!!- станах и започнах да я гоня. Не след дълго аз я хванах. Отидохме в стаята ми след това в банята. Пуснах студения душ.
-Ааааааа Т/И стига студено е!- викаше,а аз се смеех като ненормална. Не след дълго я пустнах. И тя отиде да се оправя както и аз. Направих сутрешната си рутина и след това се облякох.

Слезнах в хола и видях Лиса как се бе разложила като сопол на дивана. Тя не ме видя и реших да се промъкна и да я изплаша.
-АТАКААААААА- скочих върху нея.
-Т/И....- викаше и се бореше,но аз я тормозех. След време я пустнах. Тя стана и се изтупаха както и аз.
- Хайде да вървим колко е часа.- погледнах телефона ми.
-8:10.
-Аре да вървим.- взехме си раниците и след това се качихме в колата ѝ.
...... ........ ........ ....... ........ ........
В момента аз съм изгонена от тъпия господин по корейски.
И ако се чудите защо?
Сложих му пурдяшта възглавница на стола. А как разбра, че съм аз? Видя на камерите. И да сега седя тук и ми е супер скучно.
- Охо я виж ти кой бил тук.- само по гласа познах,че  е кифлата на даскалото , а именно  Минди. Тя ме тормози от мн време свикнала съм ѝ.
- Ей бебешор погледниме.- няма да гледам това грозно на гримирано лице.
- НЕ!- все още седях на дивана забила поглед долу в земята.
- Така ли ахахахахахах- и тогава усетих гореща на питка върху цялото ми тяло. Тя ме поля с кафе и то горещо. Изгорими лицето. Ако не ми беше толкова зле положението в момента тази нямаше да ходи.
- Аххххх- креснах паднах на земята. Толкова пареше. Някой ме хвана и след това ме поведе на някъде. Качи ме в кола. Тръгна на някъде караше супер бързо. Колата спря. Въпросния човек слезе и отново дойде при мен. Взе ме  и отидох ме в нещо като къща. Аз все още не виждах ,защото онази пача Минди ми изгори лицето. Човека ме остави на нещо ме но май това бе легло. Аз легнах и заспах дори не знам как толкова бързо.
Събудих се от допир. Разтърках очи и застанах в седнало положение.
Обърнах се към човека който явно ме бе спасил.