Ще бъдеш моя [завършена]

Част 11

-Кой се е върнал? Някой ще ми каже ли?- попита ни Кук.
- Брадли-  казах аз все още треперейки.
- Този път няма да му се размине.- каза Юнги и потегли към къщата ни бесен.
                *Вече в къщата*
- Къде е тоя изрод-  крещеше брат  ми разярен.  Кук и Джин седяха при мен и ме успокояваха. Югни  се запъти към стаята ми. Ви , Джими и Хоби тръгнаха из другите стаи да намерят Брадли.
-Т/И- промълви Кук.
-Да- обърнах се към него.
- Какво се случи? Защо си цялата в кръв?
-Защот......- и в този момент се чу силен трясък.
-Аааааа- изкрещя брат ми от стаята ми. Спогредахме се аз ,Кук и Джин и казахме.-Юнгиии.- наканих се да стана ,но Кук ме дръпна и седнах в него. Обгърна ме със силните си ръце.
- Джин отиди да видиш какво стана ,а аз ще седя тук при Т/И.- Джин кимна и тръгна към стаята ми.
             *Разказвач*
Джин се запъти към стаята на Т/И. Отиде до вратата и видя Шуга на земята гърчещ се от болка,но  никъде не видя Брадли. Тръгна да влиза,но изведнъж падна. Ако защо? Брадли през цялото време се криеше зад вратата. Джин бе ударен в лицето с бухалка. А от къде я бе намерил тази бухалка Брадли никой не знае. Брадли  се запъти към Кук и Т/И.
                              *Т/И*
Докато гушка Кук  се чу крясък.
- КУК ПАЗИ СЕЕ.......- бутнах Кук на страни и чаках да поема удара. Но не. Хоби бе храснал  Брадли с тиган по главата. Отворих очи и видях Брадли и Кук на земята , а Хоби с тиган в ръка. Брадли бе в безсъзнание. Аз отидох и помогнах на Кук да се изправи. Моментално аз и той отидохме до горе. Качихме се и видяхме Джин целия в кръв , а до него уплашен Ви.
-ХОБИИИ ЗВЪННИ НА ЛИНЕЙКАА БЪРЗООООООО.- крещях аз цялата в сълзи. Отидох до Юнги. Той лежеше и се гърчеше от болка. Клекнах до него и заплаках.
-Недей плачи всичко ще се оправи добре съм.
- Юнги аз съм виновна заради мен ти и Джин сте в ужасно състояние.- Заплаках още повече аз. Кук ми каза да се отдръпна. Взе Шуга на ръце и го занесе долу. Аз отидох при Джин и Ви.
-Как е той?
- Ами ударил го е в носа за това е имало много кръв ,но спокойно ще му мине.- усмихна  ми се. А ти как си ?
- И по-добре съм била.- тогава се чуха сирените на полицията и на линейката.....