Ще бъдеш моя [завършена]

Част 8

Кук ме остави на одялото. Започнах да треперя защото ми стана супер студеното.
-ето-Кук ми подаде суйчарът му
-благодаря ти-казах му аз.
Облякох суичарът му и се стоплих
-в колко трябва да се прибираш
-ами тъй като не бях планирала да се изкъпя в реката трябва да се прибера по-рано
-хахах, добре-засмя се той като бебетата. Оффф...много е сладък такааа... Не... Да... Офф... Незнам вече какво да си мисля за него. Часа беше 18:00.Вече се показваше луната и беше много красиво. Направо мечта!
-харесва ли ти? - попита ме Кук като не отделяше очи от небето
-нервероятно е! Блягодаря ти много за това! Никога няма да го забравя! - и това не го казах само ей така найстина много ми харесва. Буквално все едно съм в приказка! Толкова много е красиво!
-ти го заслужаваж! - каза ми Кук като ми се усмихна с неговата заешка усмивка. Толкова е сладък! Просто не мога. Буквално ми е като бебенце. Зпочнахме да се приближи един към друг. Бяхме на милиметри,но тогава телефона ми реши да звънне.
И познайте кой беше Шуга. Вдигнах леко ядосано.
— Ало— казах аз.
— КЪДЕ СИ!!!— викна досадното ми заспало братче.
— Ъъъъ......в......гората...— казах аз като проговорих като бебе. Куки ме погледна учудено.
— Какво за бога правиш там прибирай се веднага.— и затвори телефона. Аз станах след мен и Кук.
____________________________
—Благодаря за прекрасния ден Кук.— отворих вратата на черния джип.
—Т/И— обърнах рязко глава към него.
—Ам.... кое е любимото ти животно— леко се засмях на този въпрос ,но все пак му отговорих.
—Зайче— усмихнах му се,а той се усмихна до уши. Доближих се до него и го целунах по бузата. След това си тръгнах и се прибрах вкъщи.
*На сутринта*
Стана по—рано от обичайното. В момента е 7:00 хммммм. Е сега ще го върна на заспалия ми брат. Хахахаха ма съм лоша. Станах от леглото с дяволита усмивка. Отидах до кухнята. Взех сметана. И се качих в стаята на заспалото ми по—голямо братче.  Сложих му в ръката много сметана , а с едно перце го поиздразних. Той вдигна ръката си и започна да се маже по лицето с сметанате. Аз седях и се смеех като идиот. По едно време даже паднахх. Хахахахах какво идиотче имам за братче. На дигнах поглед от земята. Видях Юнги цялия в сметана и бесен.
— Аммм...— леко започнах да се изправям.— бягайййййй— викнах и започнах да бягам из къщата като луда. Юнги започна да ми вика. Аз все още се смеех като надрусана. Всичко оттихна Юнги изчезна. Аз щот се изморих и отидох да седна в хола на дивана.
—А........Т.....А......К.....А.....— ненормалния му брат скочи върху мен. Хвана ми ръцете и започна да ме бие със собствените ми ръце.
— Защо се удряш сама *шамарче* Защо се удряш сама аааа *още шамарчета*— на вратата се позвъня . Юнги се махна от мен.
— Кой може да е — каза той като се качваше към стаята му.
— Сигурно е Лиса.— казах аз вече до вратата. Отворих вратата и.........