Ще бъдеш моя [завършена]

Част 12

Качиха Юнги и Джин в линейката. Като придружители в линейката влезнахме аз и Хоби.Полияга прибра Брадли, а Кук,Джун и Джимин  тръгнаха към болницата с мини вана на Джун.  Пристигнах ме в болницата и откараха на някъде Юнги и Джин. Аз и Хоби останахме вън на  чист въздух. След минутки при нас дойдоха останалите момчета. Влезнахме вътре и зачакахме.
               *След 30 минути*
Доктора излезе от стаята на Юнги и Джин .
-Здравейте- каза доктора усмихнат.- Вие ли сте роднини на Мин Юнги и  Ким Сокджин?
-Да! - казах аз
-Как са те?- попитаха момчетата в един глас.
-Всичко е наред. Господин Мин има лека травма на гърба. А господин Ким е бил за малко да си счупи носа, но вече всичко е под контрол. Ще останат за два дни в болницата за да сме сигурни че са добре. И ако искате да ги видите може. Ако има някакви проблеми  кажете на сестрата тя ще ме повика.- леко се натъжих. Истината е ,че аз утре навършвам 18години. И явно този път ще съм без Юнги. Лиса отиде в Барселона. И си останах сам сама.

                           *23:00*
-Е красавецо как е нослето.- запитах аз Джин , а той ми се усмихна.
-Ем леко ме боли носа ,но съм добре😁- усмихна се.
- А ти братле как си?-попита Кук брат ми.
-Леко ме боли гърба,но съм добре.- усмихна се раненото ми братче.
-А Т/И ти как си?- погледна ме  Джин.
-А за мен не бери грижи добре съм. Виж... Джин... Аз... Аз... Съжелявам много за това което ви причиних с Юнги. Вие не го заслужавате. Просто се опитахте да ме защитите, а в замяна какво стана? Докарах ви до болницата. Съжелявам много !!- тогава просто не се здържах и просто ревнах. Просто цялото това нещо се случи пред очите ми и сега всеки път щом си ги затворя виждам как  Джин лежи на земята целия в кръв ,а Юнги гърчещ се от болка.
-Ей ей! Спокойно! Няма нищо. Всичко е наред  , а с Брадли какво стана? -пита ме Джин
- Ами задържан е и в Петъка като ви изпишат отиваме на разпит и след разпита аз ще подам залба  за опит за изнасилвне. А вие ще подадете залби за леки телесни повреди. Той е на 20 за това  мисля ,че няма да му намалят присъдата.
-А в прочем този от къде се взе? - Зачуди се Джин щях да му отговоря, но в този момент докторът влезна.
- Здравейте деца ще ви помоля да излезнете от стаята защото господин  Ким и господин  Мин трябва да си почиват-ние гушнахме  Юнги и Джин и излезнахме.
                 *Пред кабинета*
- Ох голям съм идиот виж какво се случи с тях заради мен.- седнах аз на стола.
- Не си ти виновната ,а онази мърша Брадли.- седна Кук до мен.Личеше му че бе ядоха
-Виж хайде да те закарам у вас и без това утре сме на училище , а и е специален ден.- каза ми Кук. Ъъ ми та ,че какво му е специалното най-обикновен четвъртък. И така аз и той пеш по дигата тръгнахме към вкъщи.
                             *Кук*
Преди да си кажем по едно *Чао* с Шуга той ми каза ,че утре ти става на 18. И ,че той няма да може да го отпразнува с нея и ме помоли да я изненадам. Ето го и точния момент за да я попитам веднъж завинаги дали ще бъде моя.
                             *Т/И*
Вече бяхме на парка до вкъщи. Измръзвах. Беше 00:30 , а аз съм облечена по къса тениска и къси панталони.
- Студено ли ти е?
-Малко - ех каква съм лъжкиня бе.
- Хмм да бе. Ето якето ми.- каза  ми заека и ми сложи якето. Хах изглеждах като чувал. -Колко си сладка само знаеш ли?'- каза Кук и се усмихна широко. И отново потеглихме към вкъщи в мъртвешка тишина.....