Up {Harry Styles Fanfic }

Why you save me?

Гл.точка на Грейс :
Свих краката си и зачаках да се събудя от този кошмар. Той седна до мен и разтвори ръцете си. Какво?
Тялото ми реагира преди ума и се озовавах в ръцете му. Тръпки преминаха по целият ми гръбнак. Сълзите се стичаха по лицето ми, но страхът бе изчезнал. С идването си прогони страха. Спаси ме!
-Носиш ми само неприятности.-въздъхна и ме вдигна на ръце. Прав е, и все пак вината за това е негова. Остави ме тук, а после твърди, че аз му нося неприятности.
Постави ме на предната седалка, затвори вратата и се настани на шофьорското място. Объркана съм, защо този човек, който толкова много ме ненавижда ме спаси?
-Какво?-попита ме. Явно го бях зяпнала. Отместих погледа си и се загледах напред.
-Защо го направи? Защо ме спаси,след като ти ме остави?-повиших тон. Сълзите ми бяха спрели, нямаше и следа от човека стоящ отвън и викащ за помощ.
Не получих отговор. Той се обърна назад и грабна някаква риза. Подаде ми я и зачака.
Огледах дрехите си, а от потника ми нямаше и следа. Чудесно! Извъртях очи и я облякох.
-И едно,, Благодаря " няма да чуя!
-За какво трябва да благодаря?
-Предпочиташ да те бях оставил при онзи?!
Замълчах.

-Ако не се бях върнал според теб, какво щеше да се случи?

-А ако не ме беше оставил? Моя ли е вината, че ме остави?

-А чия мислиш, че е?

-Твоя!-викнах.

-Ти сериозно ли? Надявах се, че след тази ти случка ще се научиш да си затваряш голямата уста.

-Е, познай..... Сгрешил си!-троснах се. Той запали колата и настъпи газта.

Паркира, а аз побързах да сляза. Вървях, а той зад мен. Забелязах Данте и хукнах към него.

-А ето те и теб! Защо закъсняхте?-погледна към Хари.

-Беше с мен. Кво ти пука нали вече е тук.-отвърна му сухо.
-Ела.-подкани ми като игнорира злобният поглед от страна на Хари. Тръгнах като се старах максимално да не показвам чувствата си от преди малко. Имам чувството, че ще се разпадна всеки момент...............Трябва да се стегна, не е сега момента.
Продължих да вървя, докато пред мен не се откри голям екран, а пред него одеяла. Показа ми къде да седна и го послушах. Настани се до мен и ми подаде сандвич. Взех сандвича и го погледнах.

-Питай.-подкани ме щом видя погледа ми.

-Как почина жена ви?

-Казах ти. Рак.-след последната дума погледна надолу.

-Защо е тази вечна тъга в очите ви?

-Не успях да и помогна, не я спасих, не се сбогувах.-гласът му затихна накрая.

-Обвинявате себе си за смъртта и.-не беше въпрос поскоро твърдение до което стигнах.

Той кимна и реших да не питам повече за сега.

-Майка ти свърза ли се с теб?-попита ме нарушавайки мълчанието.

ГЛ.ТОЧКА НА ХАРИ :
Междувременно.

-Ставайте!-развикаха се полицаите. Какво им става? Никога до сега не се правили проблеми.

-Някакъв проблем ли има?-попитах ставайки.

-Наредете се в редица и дайте проби за алкохол.-продължи игнорирайки въпроса ми. Тези да не са се побъркали? Разбира се, че има алкохол. Тази няма да я бъде.

-От години се събираме тук и никога не е имало проблем.-повиших тон. Е аз поне съм от около 1 година. В началото това, че ме накараха да се преместя не ми се понрави,но в последствие не се оказа толкова зле, колкото си мислех. Щях да продължа, но усетих удар от нещо метално в корема си. Свих се на земята, а хората около мен скочиха срещу полицаите. Знаех си, че тая няма да се получи.
Настана огромна бъркотия, всички седящи станаха и започнаха да налагат властите. Чуваха се викове и чупене на бутилки. Ах, не исках да се стигне до тук. Кълна се, че опитах!Болката утихна, станах и грабнах едно шише. Видях полицая виновен за удара и тръгнах срещу него. Ударих го в тила, а той се обърна и подна назад. Настаних се върху него и запознах да ги налагам. Удрях го, където сваря изливайки гневът си. Не знам колко време го удрях.
Чух сирени и други полицаи ме махнаха от него. Сложиха ми белезници и ме задърпаха към патрулката. Това не е честно. Те започнаха, а на нас слагат белезници. Майната им, дано чумата да ги тръшне!
............
Как стигнах до тук? Не се бях сбивал от седмица и се държах сравнително добре. Което си е чист рекорд. В ареста сме аз, Лиам, Роби и Кевин. Вечните заподозрени, както се изрази един полицай. Дано поне Кейли да успее да говори с нея. Трябва да ме измъкне, длъжница ми е.