Up {Harry Styles Fanfic }

Just work

Гл.точка на Грейс:

Върнах се на мястото си и зачаках. Чуха се стъпки и отваряне на врата. Станах и тръгнах по посока на трясъка. Огледах къщата и двора. Няма го. Как можа да си тръгне с телефона ми? Този да не побърка.

Събрах си нещата и тръгнах към хотела. Извиних се и обещах на Ел утре да се видим след работа. А да утре е първият ми работен ден. Вълнувам се.

Вървях към хотела и видях плажа. Сабух сандалите си и тръгнах по пясъка. Така или иначе ще стигна до хотела няма значение къде ще вървя.

Парещия пясък докосна краката ми и ги обви в топла прегръдка. Вървях по него с надеждата, че ще облекчи болката, че ще освободи съзнанието ми. Всяка стъпка дава обещанието за нова възможност, за нов живот. Една вълна се разби върху краката ми. Морето толкова необятно обещаващо свобода. Синята вода докосваща тялото ми опитваща се да отмие миналото. Да остави само нужното, за да дишаш спокойно.

Вдигнах глава към небето и видях цветове му. Слънцето залязваше оставяйки красота след своите лъчи. Лъчи докосващи всичко давайки шанс за нов живот всеки ден. Преливащи цветове оставащи като знак, че ще има утре. Въпреки че всеки ден те остават са различни по своему.

Погледнах пред себе си и видях фигура на приближаващ се човек. Огледах се нямаше никой друг, а фигурата вървеше срещу мен. Ластика на косата ми падна и огнено червената ми коса се разпиля навсякъде. Тръгнах след ластика вървейки напред. Спрях, наведох се и взех ластика. Погледнах в краката си и видях сянката на човека от преди малко пред себе си. Изправих се и го видях. Той. Точно той. Човека който ми трябваше се появи.

Косата му с цвета на слънцето галеше лицето му. Въпреки вятъра пак изглеждаше така все едно нарочно си я направил. Очите му, онези очи излъчващи свобода сега стояха и се взираха в мен. Смееха се. Въобразявам ли си или наистина се усмихваше с очи. Сякаш в отговор на въпроса ми усмивка се появи на лицето му

-Радвам се, че все пак ме послуша и гледаш само нагоре.-проговори, а гласът му погали слуха ми.

-Аз се радвам,че те срещнах отново.-казах гледайки все още необятно синините очи. Стъписах се като осъзнах какво казах току що.

Засмя се, а аз сведох поглед.

-Добре е, че чувствата са взаимни.-продължи все още ухилен.