Up {Harry Styles Fanfic }

I'm sorry. In the beginning it was just a game

Вечерта напредваше, а заедно с нея и притеснението ми. Мълчанието бе взело превес и имах чувството, че ме задушаваше. Идеята за тази вечер бе моя, но се случи. Събрах бащата и блудния син на една маса! Сега, какво? Трябваше ли да кажа или направя нещо?

-Е, Грейс, как се запознах те с Хари?-въпросът на Лара ме изненада, но и успокой едновременно. Вероятно се интересуваше, защото все пак Хари щеше да и бъде син или нещо подобно.

-Първо срещнах Данте, всъщност още щом стъпих на острова.-започнах като от време на време хвърлях по един поглед на Данте. Все още се чувствам виновна за държанието си тогава. Знаех, че не го заслужава и все пак продължих. -Ден след като пристигнах се запознах с Хари.-обясних накратко. Ако трябва да бъда честна, тогава си мислех, че е просто кретен с голямо его.

-Любов от пръв поглед ли беше?-продължи със следващия си въпрос. Предполагах, че все някога ще ме попитат за това, но не и че ще е толкова скоро. Не знам дали беше нарочно или не, но това момиче целеше в десетката.

Пет чифта очи  бяха вперени в мен, очаквайки отговора ми. Много ли ще е лошо ако кажа, че не знам? Което между другото си беше чистата истина. Така и не се бях замисляла за това. Насочих погледа си към Хари надявайки се да ми помогне или поне да ме насочи на някъде. Тревисто зелените му очи срещнаха моите и видях нещо...... Нещо, което не бях виждала преди. Притеснение? Страх? Несигурност? Ето какво беше! Не знаеше какво ще отговоря, не беше сигурен в отговора ми.

-В началото си мислех, че е егоцентричен кретен и на моменти си беше точно такъв.-започнах бавно натъртвайки на всяка дума. Обърнах се изцяло към него. -И не се разбирах ме, изобщо.-добавих. Въпреки, че Лара зададе въпроса, аз говорех на Хари. Отговорът ми бе изцяло към него. -Мога съвсем спокойно да кажа, че въпреки всичко и начина по който се държеше в началото.... Нещо в мен трепна, когато се запознах ме. И преди да се усетя вече бях в плен на тези зелени очи.-признах, пред него, пред всички около мен и най-вече на себе си. Исках да знае какво чувствам във всеки момент. Малка усмивка се заформи върху лицето му. Прехапах устни нервно при което се появи онази моя любима крива усмивка. Знам какво му се върти в главата, което изобщо не ми помага. За момент никой друг не съществуваше, бяхме само аз и той.

-ХЕЙ, ако обичате не се чукайте с поглед, а се качете горе. Ние ще почакаме.-информира ме русокосата ми приятелка прекъсвайки очния ми контакт с Хари. Господи, ще я убия! Пратих и гневен поглед при което прихна да се смее. Всички я последваха, а аз просто сведох поглед надолу към скута си.