Up {Harry Styles Fanfic }

I love you

Гл.точка на Грейс:

Остатъка от полета мина безопасно. Хари повече не се появи, за което бях благодарна. Взех куфара си и тръгнах към всички онези ужасни проверки. Как искам всичко да свърши възможно най бързо! Премигнах няколко пъти докато чаках паспорта си. Слънцето тук не жалеше никой. А си мислех, че на Капри е топло. Спомените преминаха през съзнанието ми за секунди, но достатъчно дълго, за да заболи.

Усмихнах се на жената пред себе си и взех паспорта си обратно. Закрачих възможно най-бързо. Колкото по скоро се махна от това летище толкова по добре. Шансът да се срещнем отново в този голям град е нищожен.

Щом прекрачих изхода топлината на заля. Чудесно, ако вътре беше топло то тук бе ад. Огледах се и тръгнах към първото такси, което видях. Шофьорът слезе и пое куфара ми. Благодарих му и се настаних на предната седалка. След миг и той се узова до мен. Казах името на хотела си и потеглих ме в мълчание. През целият път се оглеждах от всички страни. Изключително съм щастлива, че съм тук. Това ми бе мечта още от дете и сега най-накрая съм тук. Изглежда ми толкова нереално.

След около десет минути вече вървях към стаята си. Хората тук са страшно мили. Отключих я и пуснах куфарите до леглото. Беше хубава, но нещото кое не накара да се влюбя в нея е гледката. Въздъхнах удивена от видяното. Това място бе красиво почти съвършено...... И точно сега аз щях да бъда част от него макар и за кратко. Прехапах устни, завъртях се на пети и излязох. Исках да разгледам всичко. Да се запозная с местните и да науча историите им.

Прекосих улицата и започнах разходката си. Всички хора са с усмивки на лицата си. Щастливи са. Тук. И. Сега. На момента. И няма значение дали ще има утре. Завиждах им. Имаха нещо, което аз никога нямаше да имам. Моят живот беше разрушен, а аз....... Аз се опитвах да се запазя цяла, някак. Прекалено много неща се случиха, колкото и да се опитвах все нещо се объркваше. Спомените боляха повече от всичко. Щом изникнеха в съзнанието ми всичко около мен изчезваше. Колкото и да не ми се иска да го призная, моят свят се въртеше около един единствен човек. Аз загубата му и болката от лъжата просто не ми позволяваха да дишам.

Продължавах да вървя и оглеждах магазините и малките сергии. Тук обикновените хора изкарваха прехраната си. Това бе истинския Рио, не онези скъпи хотели...... А това тук. Тук сред тези хора се бе истинския чар на града. Усмихнах се гледайки красивата гривна в ръката си. Върнах я на мястото и и се канех да продължа към следващата улицата, когато някакъва жена хвана ръката ми. Косите и бяха побелели от годините, но въпреки това си личеше, че е била красива жена. Сребристите и очи се вглеждаха в лицето ми като че ли четеше нещо. Какво? Да не би да имам нещо на лицето си?