Up {Harry Styles Fanfic }

Let's the show begin

Гл.точка на Грейс:

Отворих очи и премигнах няколко пъти. Главата ме болеше и едвам гледах. Опитах се да си мръдна ръката, но не успях. Огледах се все още замяна и видях, че съм на земята. Около мен имаше кашони и кутии. Погледнах надолу и видях важето около тялото си. Какво се случва?

Премигнах и спомените ми ме връхлетяха. Ник. Кино. Тоалетна. Мъж. Бягане. Борба. И после заспах. Нямам никаква идея какво се е случило след това. Къде съм? Опитах се да стана, но залитнах и отново се узовах на земята.

Новият ми живот се оказа ад. Каква ирония избягах от всички и сега се намирам в ада. Не мога да повярвам, че това ми се случва. Първо баща ми. След това Зейн. А сега и това. Егати късмета. По голям карък едва ли мога да стана.

Чух отваряне на врата и някой се приближаваше към мен. Опитах се да го видя, но успях чак когато клекна до мен. Сиви очи оглеждаха лицето ми изучавайки го цялото. Лицето му бе спокойно като че ли не беше част от случващото се, а просто наблюдател. Не показваше никаква емоция, дори омраза нямаше. Кой е той? Какво иска? Не го познавам. Усмивка се плъзна по лицето му, но погледа му си остана същия. Стоях и се взирах в човек пред себе си. Защо съм тук? Тогава осъзнах, този човек не изпитваше нищо. Беше празен. Очите му не просто бяха сиви, те бяха безчувствени. Той не само носеше маската на безразличието, а се бе превърнал в самото безразличие.

Потръпнах и отместих погледа си. Някакво подобие на емоция се появи на лицето му. Изглеждаше толкова фалшиво. Чувствата и емоциите му стояха фалшиво.

-Наистина си красива. Разбирам, защо те харесва толкова.-проговори, а гласът му ме изненада. Не беше груб нито неприятен беше по скоро пропит с болка.

-Кой си ти?-попитах треперейки.

-Извинявай, къде са ми обноските. Името ми е Джон.-продължи сякаш бяхме приятели от години.

-Не те познавам.-отвърнах сухо.

-Но аз теб да или по-скоро твоят приятел, Хари.

-Какво общо има той?-погледнах с недоумение. Не разбирам защо ме отвлече, а сега ми говори за Хари.

-Има много общо.

-Какво искаш?-изтрелях въпроса си.

-Отмъщение.-каза и се изправи.

-Какво общо имам пък аз?-троснах се.

-Той има чувства към теб.-отбеляза и закрачи около мен. -Ако ти пострадаш ще го заболи.