Up {Harry Styles Fanfic }

Miracle or nightmare

Гл.точка на Грейс:

Въпреки положените усилия от всички ни, Хари не се появи. Данте ми помогна с багажа и качването ми по стълбите. Стаята на Хари бе просторна и уютна. Рафтове с книги и дискове стояха от едната страна, докато на другата бяха закачени картини. Пейзажи, хора..... И..... Аз.... Вгледах се в листта опитвайки се да си спомня момента в който е направена рисунката, но не се получи. Трясък на врата ме накара да подскоча при което стъпих на кракът си. Изсъсках от болка и се подпрях на стената. Приглушени гласове се чуваха от долния етаж. След миг някой връхлетя в стаята. Вдигнах погледа си само, за да срещна обезумелия Хари.

-Опитах се, да разбера защо го направи. Да проумея какво целиш с тази покана към Роб.-започна бавно като прокарваше пръсти през косата си. -Само че колкото и да се опитвах да се успокоя и да разбера. Не се получи.-обясни като натърти на последното изречение. -Затова ако обичаш били ми казала, какво не ти е наред? Защо покани човека, който най-много ненавиждам на този шибан свят на вечеря?-процеди през зъби.

-Той е твой баща.....

-Не, не е.-прекъсна ме. Лицето му се изопна, а ръцете му се свиха в юмруци. Познавам го, точно сега иска да удари нещо. -ЗАГУБИ ВСИЧКИТЕ СИ ПРАВА, КОГАТО Я ЗАБРАВИ.-извика.

Подскочих при думите му. Никога досега не съм го виждала толкова ядосан. Никога. Пристъпих напред и издишах насъбралия се въздух.

-Дошъл е за теб. Иска да бъде част от живота ти.-започнах спокойно да му обяснявам. Виждах, че не ме разбира, че не иска да ме разбере. -Позволи му да се пооправи. Та той ти е баща, Хари, обича те, колкото и да не му вярваш.

-Обича ме??-повтори невярващо. -Той те манипулира. Опитва се, да покаже на всички колко добър баща е и колко го е грижа за мен, само и само да не излезе лоши я. Но знаеш ли, познавам го, нищо от това което каза днес не го мисли.-продължи. Глава му бе извъртяна към стената дори не искаше да ме погледне.

-Дай му шанс, Хари. Просто опитай.-настоях. Моето семейство е съсипано и нищо не може да го възстанови, но това не значи, че ще позволя да се случи и с неговото.

-Дай шанс тогава и на баща си, Грейс. Защо аз трябва да дам шанс на моя след като ти отхвърли твоя без дори да помислиш?-констатира и ме погледна в очите. Виждах ненавистта и гнева в погледа му.