Up {Harry Styles Fanfic }

London

Гл.точка на Грейс:

Полетът ме изтощи до краен предел. Когато видях, че самолетът се готви за кацане едва се сдържах да не стана. Искрено се надявам причината поради която сме тук да излезе вярна. Стиснах ръката му инстинктивно продължавайки да гледам напред.

Самолетът се приземи и всички се изправиха трескаво. След 20 минути вече бях пред летището. Лиам спря някакво такси и каза адреса на хотела. Погледнах към Ели и се усмихнах.

-Как си?-попита ме гледайки ме вече сериозно.

-Не знам.-отговорих честно. Как бях? Как трябваше да бъда? Трябваше ли да боли? Наистина не знаех как трябваше да е, защото не чувствах нищо. Сякаш онази част от мен, която трябваше да я боли беше умряла.

Погледнах встрани и подпрях глава на хладното стъкло. Гледах преминаващите картини, но като че ли не виждах. Знаех че някой говори, но не чувах. Всяка част от мен беше отишла на различно място, а онова малко момиченце се бе свило на топка и чакаше майка си. Моята 12 годишна версия седеше и чакаше тя да се появи. И аз бях така. Чаках и чаках. Така и не се появи.

Таксито спря и разбрах че е време да слизам. Вдигнах глава и слязох. Докато вървях към внушителната сграда пред себе си ме светна. Ние бяхме тук, заради Ели и Лиам не трябва да им провалям почивката. Спрях и човека отвън ми отвори вратата. Издишах и се усмихнах възможно най-истински. Прекрачих прага и ахнах. Интериора беше удивителен. През погледа ми преминаха червените завеси, белите дивани, големите вити стълби по които минаваха златисти лиани. Дървената елегантно окрасена рецепция и аквариума зад нея. Разтърсих глава и осъзнах че бях замръзнала на място. С периферията видях че Ел стои до мен и оглежда всичко. Хванах ръката и и я задърпах след момчетата.

Те вече бяха платили и ни дадоха нашия ключ към стаята. Минахме по стълбите и стигнах ме до втория етаж. Стаите ни бяха една до друга, което беше добре. Помахах им за довиждане и влязох в стаята. Същите цветове невероятното обзавеждане и невероятна гледка. Невероятния Лондон. Оставих куфарите на земята и се обърнах към Елинор и усмивка на лице. Явно разбра какво имам предвид и ми кимна. След миг вече скачах ме по леглото и се смеехме. Накрая се изморих и паднах върху белите завивки. Ел ме последва и се строполи до мен. Размсях се, но смехът ми секна, когато чух почукване на вратата.