Up {Harry Styles Fanfic }

Half true

Хелоу!¡ Не ме бива в тези неща, затова ще карам направо. Искам да ви благодаря, че следите историята ми. Всеки един читател е изключително важен за мен и това че четете ме радва много. Знам че на моменти няма особено действие, но и такива глави трябва да има все пак. Още веднъж благодаря на всички ви. Приятно четене!

Потеглих ме в мълчание. Всичко е толкова объркано. Как е възможно собствената ми майка да ми причини такова нещо? Защо? Толкова ли ме мрази? Спомени от детството ми се появиха в съзнанието ми. Дори тогава беше студена. Облегнах глава на прозореца и се загледах пред себе си. Исках да плача да крещя, но не мога. Сякаш буца заседна в гърлото ми и не ми позволяваше да дишам. Знаех че живота е скапан, но това надмина всичко.

Колата спря и се огледах. Бяхме на хълма. Подсмихнах се, тук го намерих предния път. Слязох и се запътих към ръба.

Бясното думтене на сърцето ми. Шумоленето на вятъра. Шума от стъпките му. Трите неща показващи, че аз все още съществувам.

Спрях и погледнах пред себе си. Изглежда толкова съвършен. Градът на ангелите! Каква илюзия?! Сега разбирам думите на Хари от онази вечер. Ирония. Хората тук са покварени, фалшиви, интересуващи се само от себе си и готови да те смачкат. Майка ми е една от тях. Винаги е била. Аз самата съм част от тях. Глупачка!

Две дълги ръце се увиха около мен давайки ми стабилност. Отпуснах тялото си на неговото и усетих аромата му. Толкова го обичах. Мога да го позная навсякъде.

-По плачи си. Тук никой не може да те види.-прошепна срещу вратът ми и ме обърна към себе си.

Това ми трябваше. Думите му бяха достатъчни. Парливи сълзи започнаха да капят от очите ми. Той седна и ме придърпа в себе си. Сълзите ми отразяваха болката, която изпитвах. Думтенето на сърцето ми показваше колко слаба бях. А си обещах, че това няма да се повтори. Паренето в главата ми доказваше гнева, който изпитвах. Към онази жена. Към себе си. Към шибания свят.

Сълзите ми пресъхнаха и вдигнах глава към Хари.

-Когато бях малък, живеехме наблизо. Винаги идвах тук с майка ми. Много обичах това място. Караше ме да се чувствам спокоен и ми показваше другата страна на живота.-започна бавно и спокойно гледайки в далечината. -Ако станеше нещо винаги идвах тук и съответно майка ми винаги ме намираше. Криех се от всички, но не и от нея.-продължи и гласът му пресипна за момент.