Up {Harry Styles Fanfic }

Taxi

След обзетата ме паника и неравномерно дишане мога да кажа, че вече съм по-добре. А на големия въпрос, какво се предполага да правя тук, все още нямам отговор. Излязох извън летището и се заоглеждах. Видях нещо, което ми заприлича на такси, взех куфара си и се качих.
-Здравейте, на къде да карам? -попита ме човека стоящ на шофьорското място.
-Към някой хотел.
-Към кой от двата града сте?
-Няма значение. Просто ме закарайте до някой приличен хотел и по-бързо. -троснах се и май леко го обидих, обикновено не се държа така просто днес на уцели момента.
Ако бях предишния човек щях да тръгна да се извинявам, въпреки че нямам особена вина, но се дори няма да си направя труда за нещо такова. Ублегнах се на прозореца и се загледах в отминаващите картини. Дали да не си тръгна? Къде ще отида?
-На почивка ли сте тук или по работа? -прекъсна мислите ми шофьорът. Погледнах го, не е на повече от 50. Изглежда мил човек с леко прошарена коса и очи издаващи възрастта му. Вижда се болката от преживяване, което се опитва да забрави, но дълбоко в себе си знае, че това никога не ще се случи.
-Просто преминавам. -отговорих с монотонен глас. Чак се изплаших от себе си. Ако баща ми бе тук щеше да е много притеснен. "Къде изчезна жизнерадостното ми момиченце?" -питаше всеки път щом нещо лошо се случваше и започнех да плача. Убиха я, прекършиха я нищо не остана от онова момиченце.
-Никой не преминава просто така, търсиш нещо, виждам го. -каза сякаш на себе си, но достатъчно силно, за да го чуя.
-Загубих себе си! -отговорих, за първи път го признавам и то пред себе си.
-Никак няма да ти е лесно, ако има нещо с което мога да помогна ме намери. Островът не е голям потърси ме ще ти помогна. -погледнах го, не знам защо но усетих, че мога да му вярвам. За първи път от много време почувствах, че наистина мога да вярвам на някого.
-Благодаря, но едва ли. -усещам, че мога да му вярвам, но не искам да го търся.
-И все пак знам какво преживяваш....
-Не знаете. -прекъснах го.
-Изглеждаш като мен, когато пристигнах тук. Избягах без никой да знае. Не можех да стоя повече и просто си тръгнах. Съдбата ме доведе тук.
-И как оцелях те? Какво правих те?
-Много неща, но най-накрая намерих себе си.
-Щастлив ли сте? -въпросът излезе от устата ми без да искам. Всъщност това е нещото, което ме интересува на-много. Това исках преди,това искам и сега. Твърде много ли е?
-Може да ти прозвучи клише, но съм щастлив. -отговори ми сякаш не е тук с мен, като че ли се връща назад в миналото. -Имам прекрасна жена и две деца може да ти прозвучи нелепо, но толкова ми стига. Нагледах се на приключения.
-Прикачения? -повторих, не вярваща на ушите си.
-Колкото и да не ти се вярва обикалях света в търсене на себе си, а повярвай ми това си е цяло приключение.
-Успяхте ли в начинанието си?
-Да. Беше трудно, понякога ми се искаше да се откажа, но всичко си заслужаваше.
-Искал сте да бъдете шофьор на такси? -попитах не вярващо.
-Не разбира се, но вълнуващите неща вече не са за мен. Не съм толкова възрастен, но ми се случиха много неща, и сега искам само спокойствие.
-Разбирам. -загледах се пред себе си, островът наистина е красив.
-Пристигнах ме! -обяви човека до мен. Не усетих кога сме пристигнали, искаше ми се да остана и да изслушам историята му. Съжалих, че трябва да сляза. Съжалих и че се държах зле с този човек.
-Няма нужда да ми плащаш, въпреки че може и да не се появиш изобщо........ Името ми е Данте.
-Благодаря. усмихнах се и станах.
-За мен беше удоволствие. -чух преди да затворя вратата.
Тръгнах към рецепцията като продължих да се чудя, какво точно се случи току що? Как един непознат, човек, успя да ме разбере, а родителите ми не успяха за 18 години?

Халю, знам че няма много раздвижване, но все пак трябваше да се започне от някъде. В следващата глава се появява един нов човек, който аз лично нямам търпение да срещна :-D та какво мислите за Данте? Дали има добри намерения? Ще се разбере по нататък всичко Дали тя ще го потърси? В следващата глава стават ясни много неща. Обещавам, че от тук нататък ще има повече действия. Дайте ми шанс, моля. Та приятно четене и съжалявам ако има грешки