Up {Harry Styles Fanfic }

Memories part 1

Гл.точка на Грейс:

Отдръпнах се и срещнах погледа му. Толкова истински и опианяващ. Усмихнах се и прехапах устни. Точно сега, в този момент, съществувах ме само аз и той. Ние! Сами в нашият малък, но перфектен свят.

-Само аз имам право да хапя тази устна.-проговори и сложи ръката си върху долната ми устна. Погали я с пръст съвсем бавно и нежно. Бих се заклела, че е вятъра, ако не виждах. -Липсваше ми.-каза съвсем тихо от което гласът му прозвуча още по дрезгаво.

-И ти ми липсваше.-отвърнах след като събрах достатъчно сили.

Усмихна ми се и долепи устните си до моите. Слава на Бога! Ако не го беше направил скоро сигурно щях да му налетя. Придърпа ме към себе си и сложих ръце на гърдите му. Равномерното му дишане беше завършека на нашият малък свят.

-Трябва да се връщаме.-обяви като се отдръпна от мен.

Хвана ръката ми и ме поведе към колата. Исумтях, защото всичко свърши толкова бързо, но просто го последвах. Подсмихна се и ми отвори вратата. Кимнах и се настаних. Той застана на шофьорското място и потеглих ме в мълчание.

Обикновено мълчанието е доста неловко, но с него не беше така. Всичко което исках ме да си кажем кражеше във въздуха. Аз знаех всичко, той също. Беше толкова приятно. Уютно. Една топла ръка хвана моята и преплете пръсти ни. Усмихнах се и стиснах ръката му. Перфектно.

-Пристигнах ме.-уведоми ме и паркира пред голямата къща. Явно това беше края на нашият свят. Въздъхнах и слязох.

Прекосих ме двора и влязох ме в къщата. Огледах се за Ел, но не я видях. Всичко беше почистено, но нея я нямаше. Чух шум и видях как притича по стълбите и ме прегърна. Залитнах, но успях да се задържа права.

-Добре ли сте? Всичко наред ли е?-изстреля набързо и ни огледа.

-Всеки е наред.-успокой я Хари и я дари с едно от онези така топли усмивки.

Кимнах и се обърнах към него. Нещо ми направи впечатление и се загледах.

-Как така всичко е наред? Виж си ръката.-вдигнах я и заоглеждах раната. Разрез минаваше върху вените му. Добре че не е по дълбок.

Ел се изкиска и ми донесе апечката. Настаних ме се на дивана и се заех с раната му. Внимавах да не го боли и се страех да се получи. Като приключих вдигнах очи и срещнах неговите. Целият ми свят се отразяваше в тях.