Up {Harry Styles Fanfic }

I really don't know him

Болката в гърдите ми ме задушаваше. Думите на баща ми продължаха да се повтарят в ума ми като развалена плоча. Очите ме боляха, но сълзите не спираха да се стичат по лицето ми. Какво ми има? Какво не ми е наред? Защо всичко лошо се случва на мен?

Преглътнах и сухотата в гърлото ми ми причини болка. Присвих очи и се сгуших в топлите ръце на човек до мен. Знаех че някой ми говори само че болката в ушите ми беше по силна. Покрих с длани очите си надявайки се да спра пулсиращата болка. Две силни ръце ме вдигнах и ме поставиха на нещо меко. Свих се, и придърпах колената към гърдите си.......

Какви ги върша? Изгубих майка си, сега и баща си. Оказа се, че имам брат и какво ли още не. Трябва да се стегна. Те точно това искат. Искат да стане така както те са решили..... Няма да го бъде. Избърсъх очите си и се изправих до седнало положение. Погледа ми беше размазан в началото, но успях да различа Хари. Беше клекнал до леглото и държеше едната ми ръка. Вдишах бавно ставайки се да не ми докара болка. Издишах по същия начин още няколко пъти и зрението заедно с пулса ми се нормализираха. Слухът ми се върна и поставих ръката си на лицето му. Той я хвана и постави малка целувка в дланта ми.

-Ще ми кажеш ли какво се случи?-проговори след известно време и седна до мен.

Вгледах се в притесненото му лице, а след това и в изумрудените очи. Виждах болка в тях. Сърцето ми се сви отново при мисълта, че тази болка е заради мен. Кимнах му и разказах всичко случило се. Докато разказвах забелязах недоумение в погледа му някаква горчивина. Дали крие нещо от мен?

-Баща ти е жив? И си ходила при онова човеко подобно Никълас?

-Да, така изглежда. И да не беше нарочно просто го срещнах.-обобщих.

-Щях да дойда с теб....... Защо не ми каза?-ето я пак онази нотка на горчивина и още нещо.

-Не исках да те занимавам, а и всичко можеше да се окаже просто една глупост.-повдигнах рамене и хванах ръцете му в своите. Той се отдръпна и се изправи.

-Но не е глупост. Има ли още нещо което не си ми казала?-раздразнението му си личеше от километри само че не разбирах защо? Какво направих?

-Не. Няма. Защо реагираш така? Това беше нещо, с което трябваше да се справя сама.-отговорих и натъртих на последната дума.

Аз мога да справя с тези неща. Не съм някое малко дете, което да се крие при всеки проблем.