Up {Harry Styles Fanfic }

Together

Гл.точка на Грейс:

Станах и хукнах към вратата. Трябва да го намеря. Запалих колата и подкарах оставяйки Ел сама. Как можа това да ми се случи? Обвинявах го за всичко, а той нямаше вина. Глупачка. Глупачка. Една самотна сълза се тълкулна по лицето ми, а след нея още хиляда. Погледна ми се размаза, но продължих да карам. Къде отивам? Къде може да е? Та аз не го познавам толкова. Отблъснах единственото хубаво нещо в скапания си живот. Ако трябва ще обикалям цял ден, но ще го намеря.

Гл.точка на Хари:

Седях и се взирах пред себе си. От тук градът изглеждаше друг. Толкова спокоен и красив сякаш в действителност беше създаден за ангели. Жалко, че е точно обратното. Крива усмивка се появи на лицето ми и издишах шумно.

Защо дойдох? Какво си мислех? Какъв глупак съм бил?! Оставих да ми отнемат единствено хубаво нещо в скапания си живот и очаквах че просто ще ми го върнат. Подсмихнах и стиснах очи. Не знам защо, но си мислех че всичко ще се нареди щом я зърна. Голяма грешка. Целият ми живот е една грешка. Погледнах към ръката си и видях линията преминаваща през вените ми. Каква ирония, ако бях натиснал малко повече до сега да съм мъртъв. Дори не мога да се самоубия по невнимание.

Не съжалявам, че дойдох. Щеше да е ужасно ако не я бях видял поне още веднъж. Изглеждаше щастлива, а аз отново провалих всичко. Предполагам, че така е най-добре просто да забрави за мен. Ще изчезна от живота и!

Гл.точка на Грейс:

Паркирах пред плажа и се огледах на всички посоки. Вървях по ивицата разпитвайки хората дали са го вижда ли. Нищо. Едно голямо нищо. Обиколих целия град и не го намерих. Седнах на пясъка и зарових глава в ръцете си. Къде си? Трябва да те намеря. Ти ме намери сега е мой ред. Вдигнах глава и се загледах в надписа,, Холивуд ". Някаква сянка стоеше в началото. Присвих очи и се вгледах. Това! Това, Хари ли е?! Сигурно ми се привижда. Не защо, но нещо ме теглеше натам. Затова просто станах, изтърсих се и тръгнах към колата.

Ти ме намери след толкова време. Позна ме, опита се да ми помогнеш да бъдеш до мен. Сега, е мой ред. Ще върна жеста ти, на всяка цена!

Гл.точка на Хари:

Изправих се и застанах пред буквата в началото. Идвах тук с майка ми преди да почине. Тогава живеехме наблизо и винаги щом станеше нещо идвах тук да се крия. Тя винаги знаеше къде да ме намери. Обичах я, липсва ми. Баща ми никога не успя да я замести колкото и жени да водеше вкъщи. Сякаш не му пукаше за нея, за мен.