Night with stranger

2.4K 110 1
                                        

Гл.точка на Хари:

Тичах след нея с всички сили и щях да я настигна. Грейс зави и се блъсна в някой, в първия момент се стъписах и спрях. Изглежда се познаваха. След по малко от минута тя тръгна отново само че към пътя. Не, не, не. Това няма да свърши добре. Тръгнах след нея, но този път не бях само аз.. Човек от преди малко също тичаше. Тя мина тротоара и застана на пътя. Изведнъж всичко спря. Един автомобил се приближаваше стремглаво към червенокосото момиче, но тя не помръдваше. Мамка му и проклет алкохол. Не трябваше да и давам да пие.

-Грейс.-извиках надявайки се да ме чуе. Но не бях единственият. В последния момент някакъв непознат я спаси. Вдишах дълбоко и тръгнах към тях. Проклет късмет. Пресякох, но тях вече ги нямаше.

Как реши, че може да тръгне с един непознат? -Главата ми ще гръмне. Пак онова главоболие. -Ти как го мислиш по-добре да тръгне с един непознат, от колкото да стои при теб. -обади се подсъзнанието ми парирайки всяка моя мисъл. Предполагам е така защо да стои с един убиец.

При тази мисъл главоболието ми се завърна с още по-голяма сила. Завъртях се на пети и тръгнах към хотела.

Голямо момиче е ще се справи и сама. -помислих си и реших просто да пренебрегна случилото се.

Гл.точка на Грейс:

Тичах с все сили след моя спасител, докато не усетих че вече няма никой. Вероятно заради алкохола в кръвта ми или нещо друго, но се чувствам жива. Много жива. Спрях ме и той тръгна към някаква сграда. Реших да не питам и просто го последвах. Минахме доста стълби и накрая излязох ме на покрива. Огледах се и забелязах пейка, тръгнах към нея и просто се тръшнах отгоре и. Той се подсмихна и дойде до мен.

-Благодаря.-проговорих нарушавайки тишината, която вече бе започнала да ме задушава.

-Няма проблем. Вече се чудех какво ще правя тази вечер.-каза и размаха ръце.

Опитах се да го огледам, но нямаше смисъл. В тази тъмнина и носа си не мога да видя.

-Името ми е Грейс.-усмихнах се и подадох ръката си.

-Моето е Никълас, но приятелите ми казват Ник.-отвърна ми и хвана ръката ми в своята. Ръката му прати топли тръпки по гръбнака ми. Отдръпнах се и се загледах в светлините на града. -От кого бягаше?-попита момчето нарушавайки моментната тишина.

   Up {Harry Styles Fanfic }Donde viven las historias. Descúbrelo ahora