Up {Harry Styles Fanfic }

Why, now?

              Шест месеца по късно.

Гл.точка на Грейс:

Прибрах косата си на кок и се загледах в самолетните билети. Още едно пътуване, още един град със своята собствена история. Оставих билетите на масата и се загледах в града пред себе си.

Не мога да повярвам, изминаха шест месеца, без нищо да се обърка. Имам нормален живот, добри оценки и мечтана работа. Раян ме проверява всеки ден да не би случайно да съм се побъркала и по между другото ме разведрява. Ел ми пише всяка седмица и ме уведомява за нещата на острова. Единственият за когото нищо не знам и не съм чувала е Хари. Елинор спомена, че е заминал с баща си и нищо повече. Всъщност се радвам за него, въпреки че ме нарани...... Аз... Все още..... Тоест...... Не ми е безразличен, колкото и да се опитвам просто не мога..... Дори не мога да го намразя.

Погледнах към часовника уверявайки се, че е време да тръгвам. Взех куфара и лаптопа си, който е подарък от баща ми. С него не мога да кажа, че всичко е същото, но се опитваме.... И двамата.

Настаних се в таксито и облегнах главата си на хладното стъкло гледайки билета си до Рио. Не мога да повярвам, че отивам в Бразилия, дори да е само работа. Най-после ще имам възможността да науча това, което искам за града и самата страна. Още повече, че отивам точно по време на карнавала. Ухилих се глупаво и прехапах устни. Иска ми се да можех да споделя с някой щастието си. Майка ми, си е все същата с единствената разлика, че сега има нов приятел. Дам, точно така разведе се, отново. Въздъхнах и се изправих.

Платих на таксиджията и се запътих към всичките ужасни проверки. Мразя ги, особено когато ми се налага да минавам през тях всеки път. Усмихнах се на жената пред себе си и този път ме пусна. Или разбра, че не ми е до това или просто ме позна. Тъй като пътувам доста често, хората явно са ме запомнили.

Настаних се до прозореца и извадих лаптопа си. Загледах през малкото прозорче и за миг ми се стори, че видях нещо познато. Сканирах пространството и ги видях. Изумрудите, който гледаха право към мен. Преглътнах шумно и се облегнах назад. Не е възможно. Сигурно е грешка, не съм видяла правилно. Потърках очи и отново погледнах навън. Няма го. Полудявам, това е окончателно се случва. Тръпки преминаха през гръбнака ми и се обърнах към входа. Подяволите, не ми се привижда. Хари Стайлс в целият си блясък стои там и говори по телефона. Очите ми преминаха през лицето му и стигнаха до вида му.