Up {Harry Styles Fanfic }

I'm the crazy bitch around here

Хей, хей! Та тази глава представлява едно ново начало. Може да ви се стори объркано, но ви уверявам, че всичко ще стане ясно впоследствие.
Моля не пропускайте главата преди това! Благодаря ви¡

Две години по-късно:
Гл.точка на Грейс:

Главата ми всеки момент щеше да се пръсне. Болката стана непоносима и ме накара да отворя очи. Замаях се и притиснах длани към главата си. Издишах и се изправих. Огледах се и намерих дрехите си. Облякох се и хвърлих поглед към заспалото момче. Симпатичен е, жалко че е за еднократна употреба. Подсмихнах се и излязох от апартамента на......... Как се казваше? Как му беше името?.... Няма значение. Не го помня. Всъщност аз и секса не помня как беше.

Излязох пред блока и погледнах към небето. Премигнах и си сложих слънчевите очила. Защо трябва да е толкова слънчево през деня? Тръгнах по улицата оглеждайки се за такси. Странно нямаше нито едно. Изобщо къде се намирам? Погледнах към часовника си и установих, че едва 10: 30. Въздъхнах и продължих по улицата. Видях такси и се качих в него. Казах адреса на шофьора и сложих глава на прозореца.

Отпуснах глава и силно чувство на дежавю ме заля. Какво пак? Премигнах и някакъв момент от миналото изкочи в съзнанието ми. Затворих очи защото острата болка прониза съзнанието ми. Ушите ми започнаха да бучат и сложи ръцете си на тях. Спомена се повтори още няколко пъти и....... Изчезна. Болката изчезна заедно с него. Остана само гадния махмурлук.

Винаги ставаше така, когато се опитвах да си спомня нещо от миналото или някой спомен ме връхлетеше. В началото имах голямо желание да си спомня всичко, но сега не искам. Според думите на майка ми живота ми е бил изпълнен с болка и грешки, затова било добре да живея в настоящето. Бях против, когато ми се изцепи така, но сега съм на нейното мнение. Защо да живея в миналото?

След катастрофата много неща се промениха. Аз се промених. Боядисах косата си в червено като постепенно прилива в оранжево и накрая розово понякога русо . Направих си няколко татуса и си сложих лещи. Единственото нещо, което остана от предишното ми аз е бледата ми кожа.

Таксито спря пред огромната къща и му платих. Изкочих от колата и натиснах звънеца. Отвориха ми и закрачих към стаята си. Живея с майка ми и втория и съпруг Майкъл. Той не е лош човек, но се чувствам странно около него.