Up {Harry Styles Fanfic }

Robb Styles. Harry's father

Хелоу, хора аз съм тук. Това е новата глава, от която тръгва развръзката. Дам, историята е към края си. Какво ще се случи после? Роб Стайлс променен ли е? Иска ли отново да се сближи със сина си? И коя е мистериозната дама с него?
Благодаря, на хората които четат историята ми наистина значите много за мен. Моля не пропускайте главата преди това! Приятно четене и лек и спокоен ден! ¡😀

Гл.точка на Хари:

-Татко, на какво дължа това удоволствие?-игнорирах представянето на новата ми,, майка,, и насочих очите си право в неговите. Същите зелени очи стояха и ме гледаха. Сякаш виждах себе си. Мразя го. Мразя се, че приличам толкова на него. Мамка му, защо се върна точно сега? Защо трябва да провали всичко?

-Липсваше ми.-наблегна на акцента си и се усмихна мило. Значи така ще играем?! Добре и аз го мога.

-Нима?-подсмихнах се и стиснах ръце в юмруци. Сдържай се, Стайлс. Сдържай се. -Кога си спомни, че ти липсвам?-попитах сухо.

-Хари, внимавай с приказките.....

-Защо, старче? Защо?-прекъснах Данте като натъртих на последното. -Лъжа ли?

-Хари.-извика той след мен. -Роб е твой баща. Не говори така....

-Остави го, Данте. Прав е.-намеси се баща ми.

-Ето, дори Роб знае че съм прав. Никога не е държал на мен.-процедих през зъби.

-Хари, знаеш че не е така.-чичо продължаваше да ме моли с поглед. Знаех че иска да се разбираме, обаче след толкова много време е просто невъзможно.

-Кое не така?-развиках се. Гласът ми се разнесе из галерията.

-Харолд.-строгият му глас ме накара да застина на място. Никой не ме е наричал с цялото ми име. Никой освен майка ми не го беше правил. Никога. -Не говори така на чичо си, той няма вина.

-Прав си.-снижих глас и извърнах очи към лицето му. Начина по който ме гледаше в момента бе повече от достатъчно доказателство. Ненавиждам го, но и той не таеше топли чувства към мен. -Старче стой настрана. Не искам и на теб да ти се случи нещо.

-Не започвай отново.-провикна се Роб, да правилно Роб. Той никога не е бил мой баща. Въпреки че през цялото време така го наричах, никога не е било истина.

-Кое да не започвам. То не е свършило? Не забравяй заради кого се влоши състоянието и.-изсъсках.