Up {Harry Styles Fanfic }

Are you crazy? /He is angry

-Стой тук.-клекна и аз застанах зад него. От много време не бях бягала толкова. Адреналинът ми кънтеше в ушите. Сърцето ми препускаше, дишането ми бе накъсано, а косата разрошена. Въпреки всичко по щастлив човек в момента от мен, едва ли има.
Полицаите минаха още веднъж, оглеждайки се.

-Тръгвай.- стана и тръгнах след него. Заради бягането гласът му е още дрезгав и британският му акцент се усеща още повече.

Завих ме в една тъмна уличка и ме подпря на стената. От допира му спомените ми станаха още по-ярки. Преди по-малко от 15 минути бях ме заключени и да си призная не зна как щеше да завърши, а сега се крием от полицията.

-Мисля, че си тръгнаха.- каза, а дъхът му се удари във вратът ми. Мирис на мента и алкохол достигна до ноздрите ми. Отдръпна се от мен и се загледа в далечината.

-Защо ни гонеха?- попитах нарушавайки тишината.

-Не знам. Напоследък нещата се промениха.

-И сега какво?

-Прибира ли ти се?-попита ме с надежда.

-Не.-честно не знам какви ги върша. До преди малко не исках да ме доближава, а сега доброволно оставам с него.

Хвана ръката ми и тръгна на някъде. Реших, че няма смисъл да питам. Вървях ме на някъде без особена посока. Скоро стигнах ме до някакъв залив. Какво ли е станало с останалите? Ами Ел дали е добре?

-Какво ли е станало с другите?

-Сигурно са избягали.

-Може ли да се обадя на Ел?

-Защо ме питаш? Не си бебе.

-Телефона ми остана там. И ми трябва твоя.-казах и погледнах към ръцете си.

-Ето.-подхвърли ми го.

Набрах Ел и тя вдигна след второто позвъняване.

-Ало? Къде си?-попита притеснено.

-Ало, аз съм Грейс.

-Грейс, господи добре ли си? Къде си?

-На плажа.

-Намериха ли ви? Измъкнах те ли се?

-Да, но избягах ме. Вие къде сте?

-Аз съм вкъщи. Нещата ти са при мен. Сигурна ли си, че си добре? Хари, къде е?

-Добре съм, при мен е.

-Знаеш ли колко се притесних, заради мен стана всичко не трябваше да ти казвам.- захлипа по телефона.