Up {Harry Styles Fanfic }

Yours.... Mine

Сърцето ми препусна един удар и за миг всичко спря. Бяхме само аз той и този поглед, който ме изгаря. Тялото, сърцето и душата ми нашепваха едно и също. Макар и да не бях отговорила още отговорът беше ясен. Само че умът ми казваше съвсем различно нещо. През него преминаваха всички онези не доизказани моменти. Всяко едно съмнение и миналото. Онова минало, което бях забравила докато днес не напомни за себе си.

Видях го, знам че го видях. Не мога да сбъркам онова лице, което гледах с любов. Тялото и сърцето ми го познаха, а умът ми се скри някъде. Остави ми само страхът. Страх, че отново ще се повтори. Страх, че не съм го забравила. Страх, че отново ще ме заболи. А мамка му как болеше. Унищожаваше ме отвътре.

-Не мога да отговоря на въпроса ти, сега.- отвърнах сухо. Една буца бе заседнала в гърлото ми и не можех да си поема въздух.

-Защо? Какво не е наред?-изправи се и очите му потъмняха. Виждах болката и объркването, но можех ли да му кажа? Бях ли готова да призная случилото се пред него и пред себе си?

-Има неща...... Неща, които не знаеш... Неща, които не знам дали съм готова да ти споделя.-обясних и и хванах лицето му с ръце.

-Не ме обичаш достатъчно? Съмняваш се в мен?

-Не. Не е това. Трябва ми време да помисля, защото не искам да те лъжа, а то ще стане ясно някой ден.

-Кое? Грейс виж, обичам те. И това е ново за мен. Искам да си до мен, винаги, но нещата които казваш в момента нямат логика.

-Знам. В мен самата няма логика. И все пак....... Остави ме да помисля. Нека да не разваляме хубавата вечер.-помолих се и размахах ръце.

Той просто ми кимна и се върна на мястото си.

..............................

Остатъка от вечерята мина добре или поне до колкото бе възможно. Знам че го нараних.... Нараних и себе си...... Но не мога да живея в лъжа.

Таксито паркира пред хотела и Хари му плати. Държах ръката му докато минавах през фоайето. Никой не казваше нищо. Всеки бе потънал в собствените си мисли. Вратите на асансьора се отвориха и се узовах ме в стаята ни. Сабух високите обувки и седнах на леглото. Той извади някакви завивки и ги остави на дивана. Не не трябваше да става така.

Застанах пред него и хванах ръцете му.

-Седни.

Послуша ме и седнах ме на дивана. Обърнах се с лице към него и издишах тежко.

-След смъртта на баща ми нещата около мен се промениха. Майка ми си имаше свой живот и аз не съществувах. Нямах избор освен да се съсредоточа върху ученето. Беше единственото ми разсейване. Имах и най-добра приятелка уж. Всичко вървеше нормално, докато не го срещнах. Той беше съвършен или поне така си мислех. Топлите кафяви очи. Невероятната усмивка, която ме караше да треперя всеки път. Не ме забелязваше. А аз просто стоях и гледах отстрани и това ми стигаше.-спрях се за малко и се вгледах в очите му. Видях неразбиране и интерес, затова преглътнах и продължих. -Един ден той просто започна да се държи приятелски с мен. Не знам колко време бяхме приятели и то добри. Кейт ми казваше, че намеренията му са искрени и че ме харесва. Скоро и това научих. Ходех ме две седмици и онази вечер той прииска нещо от мен.-усетих парещите сълзи да напират и просто ги оставих да се леят от очите ми.

-Недей, ако е прекалено трудно за теб недей. Разбирам те.-спря ме и обви ръце около тялото ми.

-Искам да продължа. Иначе никога няма да го сторя........ С него беше първият ми път и бях щастлива. Мислех че всичко е наред. Само че приятелите му ме гледаха странно, Кейт също. Случайно минавах по край мястото, където се събират и се скрих да огледам. Там го видях. Записът........ А той стоеше и се хвалеше на всички.....

Не издържах и рухнах в ръцете му. Бях изтрила тези спомени. А сега изплуваха с нова сила. Всичко се върна, а болката ме задушаваше. Прехапах езика си и поех дълбоко въздух. Виждах че не иска да продължавам, но трябваше.

-Подиграваха ми се. Аз реших че трябва да се отдръпна от тях и това направих...... Но скоро след това започнах да получавам заплашителни бележки и тормоза не спираше. Денят преди да замина за Капри се опитаха да ме изнасилят след като му отказах....

Вдигнах глава към лицето му и видях всички чувства да бликат от очите му. Виждах съжаление и гняв. Много гняв. Знаех че този гняв е опасен и не исках да има последствия. Избърсах сълзите си и седнах върху него като сложих двата си крака около бедрата му.

-Аз вече съм добре. И единствено което искам е ти да си до мен. Винаги.

-Винаги ще бъда тук до теб. Където и да отидеш. Където и да се криеш ще те намеря, защото си моя по всички възможни начини.

-Моя.

-Твоя.

Ръцете му ме притиснаха към тялото му и устните му намериха моите. Беше бавна и нежна целувка сякаш се страхуваше, че ще ме счупи. Прокарах пръсти през косата му и усетих леко захапване на долната ми устна. Ръцете му шареха по тялото ми, докато не намери ципа на роклята ми. Дръпна го и я свали от мен. Вдигна ме заедно със себе си и ме постави на леглото.

-Тази нощ няма да е като предните. Искам да запомниш всяко действие всеки трепет, всеки момент, защото ще е различно.-прошепна срещу вратът ми и остави няколко целувки стигайки до устата ми.