Up {Harry Styles Fanfic }

Believe me

Гл.точка на Грейс:

Вървях из улиците на Рим без посока. Не знаех къде отивам, нито какво ще правя цяла вечер, но едно знам със сигурност..... Не искам да се връщам при него. Не и сега. Вятърът разлюля дърветата карайки ме да потръпна. Лятото си отиваше, а заедно с него и топлите дни. Притичах и седнах на една пейка заобиколена от дървета. Ама съм и аз... Как си го мислех това? Трябваше поне горница да си взема.

Телефона ми извибрира и получих поредното съобщение.

Къде си? Върни се при мен знаеш че не го мислех.

Да се върна. Иска да се върна. Защо, за да неговори още глупости ли? Иска ми се да вярвам, че не го мислеше. Само че думите на Раян и баща ми продължават да се въртят в главата ми. До колко познавам човека предложил ми брак? Всеки път щом стане нещо ли ще е така? Мога ли да живея така? Поредното съобщение се появи на екрана.

Спри с този проклет инат. Къде си? Ще дойда да те взема? Сама ли възнамеряваш да прекараш ноща?

Изпуфтях и заключих телефона си. Защо аз да се инатя след като той беше този който полудя щом споменах доверие?! Коремаът ми нададе вой и притиснах ръката си срещу него. Бръкнах в джоба си и извадих няколко евро. Огледах се и тръгнах да търся бутка за храна. Едва ли ще ми стигнат за нещо друго.

Телефона ми отново избръмча и го отключих с неохота. Имах 30 пропуснати и едни нов есемес.

Мамка му шибана къде си? Грейс поне ми кажи дали си добре. Притеснявам се. Сама ли си или има някой при теб? Хайде отговори ми.

Пуснах телефона в джоба си и продължих с търсенето. Като го познавам вече е побеснял, но се сдържа. Прокарах пръсти през косата си и прехапах устни. Няма да се предам, ако отстъпя означава, че може да ме контролира, а то не е така. Видях бутка с хотела дог и притичах до нея. Взех си един и продължих да вървя по центъра на града. Признавам си градът е изумително красив. Хората се разхождат най спокойно, млади, стари всички са навън. Сякаш казват довиждане на лятото и се готвят да посрещнат зимата.

Мъж с доста изнесени дрехи и слаба фигура е седнал до стената на някаква сграда и се е сгушил в картоните си, за да се стопли. Явно, все пак животът дори на това приказно място не е идеален. Приближих се към човека и сложих в ръката му хотела дога си. Той отвори изненадано очи и ме погледна стреснато.