Up {Harry Styles Fanfic }

You are not my mom

Зададох въпроса си и и погледнах първо към Ели после и към Лиам. Искрено се надявам плана му да сработи и Ел да се съгласи. Знам, че я нарани и че не го заслужава, но ми се иска да поговорят. От това което видях и чух снощи той наистина се разкайва и заслужава поне да го изслуша. Върнах погледа си на Хари и той ми се усмихна.

Предната вечер. Гл.точка на Грейс:

Затворих след себе си и издишах. Много я нарани и знам че не мога да направя нищо дано поне успея да я развесля. Тръгнах към кухнята да търся купа и забелязах Хари и Лиам да си говорят на дивана. Усмихнах им се и върнах погледа си на пуканките.

-Грейс, може ли да поговорим?-Лиам ме върна назад и аз просто кимнах. Седнах до Хари и ги погледнах въпросително.

-Какво има? Казвай те само да е по-бързо, защото ме чака.-поясних. Видях че Лиам се напрегна, но просто издиша и ме погледна.

-Знам, че направих голяма грешка и че съм пълен глупак да я оставя. Не знам какво ми стана. Изплаших се и до ден днешен съжалявам, че наговорих онези неща и че се държах така.-обясни и сведе поглед надолу.

Погледнах към Хари, а той просто ми кимна.

-Сигурно всичко което казваш е вярно, но знам и че много я нарани. Също така знам, че все още има чувства към теб. Колкото и да не иска ги има. Не знам дали ще я направиш щастлива, но поне може да опиташ.-казах честно и се усмихнах. Усетих ръката на Хари върху моята и го погледнах. Тръпки преминаха по целият ми гръбнак оставяйки приятно чувство.

-Искам да те помоля за услуга.-продължи и видимо се напрегна. -Искам да я заведа на малко пътешествие и ми трябва помощта ви. Ако кажа че идеята е моя няма да се съгласи затова може ли да кажете че двамата искате? И ще дойдете с нас.

Премигнах няколко пъти и погледнах към Хари. Усмивката му стана двойна и любимите ми трапчинки се появиха. Не мога да повярвам аз и той на почивка заедно? Нашия малък свят. Обърнах се и го прегърнах. Май беше малко по силно, защото той залитна назад и паднах върху него. Целунах го набързо и се изправих.

-Не знам до колко, но ще се постарая да ти помогна.-съгласих се и той ми кимна след като се усмихна.

Край на ретроспекцията!

-Е какво ще кажете?-всички се бяха умълчали и реших че е време да наруша мълчанието.