Up {Harry Styles Fanfic }

Fight

Гл.точка на Грейс:

Меките му устни докоснаха моите и целият свят изчезна. Бяхме само аз и той. Всяка изпитана болка, всяко страдание си заслужаваше щом той е до мен. Отново жива, това е чувството, което не мога да опиша, това е всичко което съм искала. Той ми го даде само с една целувка.

Потръпнах и отворих очи. Опулих се срещу тавана спомняйки си съня си. Сложи ръка на челото си и исумтях. Как е възможно да имам такива сънища? Мразя го, защо онази моя част все още има чувства към него? Огледах се и се стъписах. Къде съм? Стаята, това е същата стая като последният път. Не, не не. Защо съм тук? Пак ли ме отвлече? Нищо не помня. Трябва да спра да пия. Потърках очи и станах. Погледнах надолу и установих, че съм само по риза и боксерки. Къде са ми дрехите?

Разрових се, но не ги открих. Изхвърчах от стаята и слязох по стълбите. Ще го убия! Как е могъл да ми свие дрехите? Влетях в хола, но нямаше никой. Чух шум от кухнята и тръгнах натам.

-Ей, кретен такъв. Защо пак съм тук?-развиках се.

-Гладна ли си? Правя закуска.-отвърна възможно най-спокойно и обърна тигана с палачинката.

Игнорира ли ме? Ха, той честно ли? Кълна се, че мога да го убия още сега.

-Къде са ми дрехите, копеле нещастно?-повиших тон и застанах до него.

Обърна се към мен и само се усмихна. Стиснах очи, защо трябва да се усмихва така? Подяволите и объркан мозък.

-Можеш да правиш планове как да ме убиеш и докато ядеш.-каза и седна на масата.

Какво? Как да го убия? Да, добре прав е. Наистина ще го убия. Защо просто не изчезне от живота ми и без това е достатъчно гаден. Завъртях се на пръсти и седнах срещу него.

-Яж.-заповяда и отхапа от палачинката.

Господи, защо изглежда така докато яде? Това не е ли грешно!-ударих си шамар след тези мисли и вдигнах високо глава.

-Не искам.

-Яж.

-Какво ще ми направиш ако не ям? Живота ми и без това е гаден.-троснах се и станах от масата.

Една ръка хвана моята и ме обърна срещу себе си. Завъртях се и се узовах в ръцете му. Погледнах нагоре и се опитах да се освободя.

-Пусни ме.-изсъсках.

-Снощи нямаше против.

-Какво?-премигнах и сега си спомних. Не е било сън. Целуна ме, тоест аз го целунах. Какво направих? Наистина ще спра да пия.