Up {Harry Styles Fanfic }

Merry me or not?¿

Гл.точка на Грейс:

Дните в Лондон се оказаха невероятни. Ел и Лиам се събраха и са по щастливи от всякога. Наистина се радвам за тях. Аз и Хари се разбира ме идеално за сега. Изобщо последните няколко дни бяха много щастливи. А колкото до днес. Днес сме на самолета за Париж. Вълнението ме бе изпълнило и нямах търпение да кацнем.

Още след първата вечер някакво усещане се загнезди в мен. Лошо предчувствие. Не знам защо, но след онази вечер не съм спокойна. Знам какво видях, но никой не ми вярва. Сигурна съм че видях Ник и той ме видя само че избяга.

……………

Полета се оказа съвсем кратък така че за нула време кацнах ме в Париж. Хари хвана ръката ми и преплете пръстите ни. Усмихнах се и тръгнах по пътеката. Все същите проверки и проблеми както винаги. След 20 минути вече търсех ме такси. Беше облачно и всеки момент щеше да завали. Огледах се и махнах на едно приближаващо се такси. То ме видя и спря. Настаних ме се и Хари каза адреса на хотела.

Не след дълго притиснах ме. Както винаги беше изумително, а Айфеловата кула беше съвсем наблизо. Взех чантата си и тръгнах към рецепцията.

-Какво ще желаете?-попита ме момиче горе долу на моите години.

-Имаме запазени две стаи. На името на Хари Стайлс.-отвърнах и се усмихнах.

-Разбира се. Минута само да погледна.

Кимнах и се огледах. Интериора както и очаквах беше зашеметяващ. Имаше толкова много хора. Някой бяха от персонала други бяха гости, но всички се усмихваха. Всички ли бяха щастливи или усмивката бе просто задължение?

Взех ключовете и се настаних ме в стаите си. Гледката беше невероятна като от филм. Излязох на терасата и усетих две ръце да се увиват около мен. Дъхът му срещу вратът ми ме накара да настръхна. Всяка здрава мисъл се изпари от главата ми. Прехапах устни и тъкмо щях да се обърна когато погледа ми попадна на позната фигура.

Вцепених се. Ужас се разпростря из цялото ми тяло и мускулите ми се стегнаха. Той е тук. В града е. Моят пролетен бриз, моят кошмар, моята първа любов. Усетих как две ръце ме разтресоха и видях тревогата в тревистите очи пред себе си.

-Грейс, добре ли си? Къде се отнесе?-гласът му успя да достигне до мен и се размърдах неловко.