Harry's POV
Побързах да отида в стаята си, тъй като не исках да виждам никого. Вече не бях бесен на Лу за това, че иска да излезе с Джеймс. Не знам какво ми ставаше, но наистина изглеждаше така сякаш ревнувам. Може би исках приятел до себе си и Лу беше тук на точното място и в правилното време.
Хвърлих се на леглото си като даже не си направих труда да се преоблека. Гледката отново изникна в съзнанието ми, но си наложих да не мисля за това. Тя си имаше свой живот и аз вече не присъствах в него. Чувствах се зле заради това, но не можех да променя нищо. Лу каза, че единственото, от което се нуждая е любов, но не мислех така. Трябваше ми нещо много по-силно от това и определено нещо, което ще ме накара да забравя за всичко. Трябваше да се срещна с момчетата, за да продължим започнатото, но сега се сещам, че имам бавачка и измъкването ми от тук ще е трудна задача.
Лу! Опасявам се, че променям мнението си за него. От денят, в който той дойде тук, синеокия стана най-големия ми враг. Исках да го разкарам по всички възможни начини, за да не може да заема мястото ми тук и за да не разбира тайните ми, които всячески се опитвах да скрия от другите. Той беше попаднал на това, което търсеше и беше твърде близо до истината. Опитвах се да го отдалеча от случая, за да не търси повече това, което щеше да ме унищожи напълно. Правех се на негов приятел, само за да го разкарам, но сега нещата стояха по друг начин. Може би се привързвах към него, а не искам това да се случва. Той е различен и определено не е като останалите, с които общувам. По-голям е от мен, но сякаш разликата във възрастта не ни спира да се разбираме така добре. Не знам какво ми става, но с всеки изминал ден разбирам, че той всъщност не е толкова лош и сякаш малко ревнувам, когато той не ми обръща внимание.
Нещото, което знам обаче е, че не трябва да се привързвам много към него, защото знам, че това не трябва да се случва. Той ще бъде твърде близо до другият ми свят, от който се опитвам да избягам, но винаги намирам утеха в него, когато се чувствам по начина, по който се чувствам в момента.
Може би трябваше да променя държанието си към него, тъй като не го чувствах само като човек, който ще запълва времето ми, когато няма с кого да изляза, а го възприемах като много повече от това. Странното е, че не мога да разбера какво изпитвам, а и едва ли някога щях да разбера.
