Чувствах се по-добре от всякога. Да, сега бях малко нервен, но щях да поработя върху това. Добре де, бях ужасно притеснен за предстоящия семинар, на който трябваше да присъствам заедно със семейство Стайлс. Не разбирах защо Адам толкова държеше да бъда с тях. Аз бях просто един работник тук, който не значеше нищо. Дори сега не бях работник, ами детегледачка, която беше възнаградена с честта да се грижи за седемнадесет годишно момче.
Единственото хубаво беше, че вчерашната случка вече беше забравена и не ми се налага да обяснявам на Адам защо сме се прибрали след полунощ. Той не разбра за всичко случило се, а и с къдрокосия вече бяхме достатъчно изтрезнели, за да може да се приберем в имението.
Тази сутрин се събудих към десет, тъй като беше събота и нямах никаква работа. Беше приятно да знаеш, че не си ангажиран с нещо, но това, което предстоеше ми се виждаше равносилно на десет години усърдна работа. Не знаех какво се очаква от мен да правя на това събиране. Може би да стоя и да се усмихвам пред камерите, както и да уверявам всички колко добър шеф е Адам Стайлс. Едно знаех: няма да ми се налага да лъжа за това. Може би ще се наложи да кажа, че работя по случая, но това изобщо не е така. За сега.
- Здравей, Лу! Надявам се, че се чувстваш добре тази сутрин, защото довечера ни предстои нещо важно. – каза въодушевено Адам докато отпиваше от току-що приготвеното за него кафе. Настаних се на дивана и поръчах на прислужницата да направи едно и за мен.
- Добре съм. – потвърдих като този път наистина го мислех.
- Хари отиде да тича навън преди час. Каза, че иска да е във форма. – засмя се баща му и остави празната чаша на масата, взимайки след това новия брой на всекидневника.
- Не мисля, че можеш да влезеш във форма няколко часа преди някакво събитие. – казах
- И аз това му казах, но той отказа да ме послуша. По принцип всяка сутрин излиза да спортува, но не го е правил от доста време. Всъщност, откакто ти дойде.
- Искам да те питам нещо.. – започнах, сменяйки темата. Двамата с Адам се обърнахме назад заради шума, който се разнесе при отварянето на входната врата. Хари влезе в хола и очите ми се разшириха при вида му. Беше облякъл някакви къси гащи, бяла тениска и беше вързал косата си на кок. За да подсили всичко това беше добавил и някаква розова лента за коса. Наложих си да остана спокоен, въпреки че едвам сдържах смеха си.
