Изобщо не исках да се връщам в глупавият колеж. Въпреки че ще остана само месец тук не го чувствам правилно. Съмненията не ме оставят на мира. Чудя се дали Хари ще развали обещанието, което ми даде и това ме побърква. Не искам, когато се прибера в Лийдс да разбера, че вече не е мой. Преминахме през доста неща, въпреки краткото време,през което бяхме заедно. Научих се да обичам и ще се чувствам зле, ако някой изтръгне толкова лесно това чувство от мен, което почнах вече да харесвам.
- Томлинсън, нали? – един от съквартирантите ми се подигра. Не се бяхме виждали отдавна, но нещата ми все още си стояха по местата. Имах неща навсякъде- в къщата на Хари, тук, в Донкастър. Нямам търпение да пренеса всичко в Лийдс, но първо трябва да си осигуря собствен дом там. Не искам да се натрапвам още в къщата на Адам. Искам след време с Хари да живеем заедно. Като семейство. Знам, че звучи глупаво, но това е и неговото желание все пак. Може би тогава ще се почувства обичан и аз ще го спася от всички онези неща, с които досега е живял. А той ще ме спаси от порока и от слабостта ми.
- Тревър, нямаше ме няколко месеца- подминах го и оставих нещата си.
- Изглеждаше ми като година. Виж, запазих дори плакатите ти. – посочи ми към стената, а аз се усмихнах, когато ги видях. Наистина ги е запазил.
- Благодаря ти. Е, какво ново?
- Почти написах курсовата си работа. Остава ми още малко докато я предам. О, не взех всички изпити. – каза съжалително. Тревър е година по-малък от мен и досега винаги му помагах. Учи журналистика обаче изобщо не го бива. Все му се подигравах, че трябва да запише нещо, в което ще тества актьорските си умения. Обича да се вкарва във филми и да се вживява.
- Аз също. Другата седмица ще се явя и се надявам да ги взема. – наистина ми се искаше.
- А какво стана с... - започна, но телефона ми почна да звъни.
- Извини ме, трябва да вдигна.
Едва прикрих усмивката си, когато прочетох името на Хари върху екрана си.
- Здравей, скъпи. – прокашлях се, за да не чуе Тревър това, което изтърсих току-що.
- Пристигна ли? – веднага почна да ме разпитва.
- Току-що пристигнах в общежитието. С Тревър тъкмо си говорим за изпитите. – обясних.
