Видях как Адам се приближава към масата и отдръпнах чашата си. Не исках да остава с впечатлението, че детектива, когото е наел не може да се сдържи в присъствието на алкохола.
- Забавлявате ли се? – усмивката се появи на лицето му и той погледна към Хари, който само стоеше и се взираше в пространството.
- Нямаш си на идея колко. – отговори му саркастично къдрокосия и усмивката на лицето на баща му веднага се изпари.
- Лу, предполагам, че не се чувстваш добре тук, затова ти предлагам да излезеш на въздух и да не мислиш за този семинар. Знам колко е натоварващо да се опитваш да присъстваш в нечий разговор и да се преструваш, че ти е интересно. – започна Адам, но аз побързах да взема думата.
- Наистина искам да съм тук, господин Стайлс. Просто съм малко притеснен, но съм сигурен, че е заради присъствието на толкова известни хора тук. – побързах да се защитя. Не исках той да си мисли, че не ми е приятно да съм тук. Всъщност ми харесваше компанията на Хари, въпреки че той не правеше нищо, за да се почувствам по-малко нервен отколкото всъщност бях.
- Радвам се да чуя това, Лу. Все пак искам да знаеш, че си свободен да правиш каквото си искаш тук. Не приемай този семинар като задължение, а като чудесна възможност да научиш нещо ново за семейството ни и не само. – потупа ме по рамото и ми намигна. Насилих се да се усмихна, въпреки че усещах горещата вълна, която отново почваше да ме залива.
- Скучно ми е. – изхленчи Хари и направи странна физиономия. Адам само махна с ръка, жест,който означаваше, че не му е до тези глупости.
- Научи се да извличаш хубавите моменти от дадената ситуация. – каза просто баща му и отново ми намигна.
- Адам, радвам се да те видя отново на това събиране. – чух някакъв мъж да казва и докато се осъзная той вече стоеше до мен. Беше значително по-висок от Адам, но и по-възрастен. Косата му беше бяла, но това не означаваше, че изглежда по-малко привлекателен в синия костюм, който беше облякъл. Погледът му се плъзна по мен, сякаш изучавайки ме.
- Майк, каква изненада! – зарадва му се Адам и насочи вниманието си към въпросния мъж. Хари само извъртя очи и отново заби поглед някъде в пространството.
