Не знаех какво се предполагаше, че трябва да му кажа. Може би не трябваше да казвам нищо. Да остана с него известно време, за да се почувства по-добре и да забрави за лошите неща в живота си. И въпреки всичко знаех, че трябва да кажа нещо.
- Не можеш вечно да живееш с болката си. – казах, а той ме погледна. Имах чувството, че е ядосан, защото очите му не блестяха както обикновено, а бяха черни и безизразни.
- Какво разбираш ти? Излизал си с модел и си я зарязал, защото е трудно да поддържаш такава връзка! – повиши тон, а аз въздъхнах. Нямаше смисъл да му обяснявам нещо, което не може да разбере. Да, не знаех какво е да обичаш някого, но това не означаваше, че съм безразличен към чуждото щастие или нещастие.
- Тя заряза мен и не е нужно да ми викаш. Не дойдох тук, за да слушам глупостите ти. Ако искаш да се самосъжаляваш- добре, но не търси помощта ми, когато се чувстваш сам и само за да запълваш времето си с мен. – казах ядосано и се изправих от леглото му. Тръгнах към вратата, но той ме спря с думите си.
- Да, не ми трябва помощта ти, без това не се стараеш особено, за да се почувствам добре.
- О, така ли? Е, не аз трябва да се старая, за да се чувстваш ти по-добре. Намери си някой, който ще изпълнява желанията ти, Стайлс. – казах заядливо, а той вече се приближаваше бързо към вратата. Застана точно пред мен, което донякъде ме комплексира, защото беше по-висок и изглеждаше точно така сякаш се разпореждаше с всичко тук и можеше да ме манипулира.
- На теб изобщо не ти пука за мен, нали? Защо тогава дойде? О, да, сигурно искаше да се увериш, че и богатите страдат. Да, точно затова си тук. Как не се сетих по-рано! – беше набрал скорост и виждах как скоро ще избухне. Да, беше грешка да дойда тук, но исках по някакъв начин да му помогна. Осъзнах и още нещо: той не беше с нищо по-различен от останалите разглезени хлапета и явно съм се заблуждавал, че той притежава и нещо, което липсва у другите. Да, определено съм грешал. Той се държеше мило, само когато търсеше изгода, а през останалото време се държеше ужасно с останалите. Не се разбираше дори с баща си, а аз очаквах, че можем да станем приятели. Явно това е поредната лъжа, с която съм залъгвал съзнанието си.
- Ти си ужасен. – казах като държах той да знае какво мисля за него. Колко бързо си развалях мнението за хората!
