Бях афектиран. Всъщност повече объркан отколкото ядосан на Хари. Защо не ми казва нищо по дяволите? Защо ме използва, за да осъществи глупавите си планове? Мислех си, че наистина иска да прекара времето си с мен, а се оказа, че го е направил, за да може да продаде стоката си. Всичко беше толкова съмнително, но аз не позволих на негативизма си да бъде по-силен от мен. Напомнях си, че Хари е различен и по друг начин показва чувствата си. Вече дори не знам дали изпитва нещо. Винаги нещо ме е спирало. Когато нещата се объркат започвам да се чудя дали трябва да продължа. Не знам дали трябва да довърша започнатото с Хари. Каквото и да е то. Лесно признах чувствата си пред него и пред себе си, дори не знам как успя да ме привлече така. Сега просто се чувствам предаден и не знам какво да правя. Решението да избягам от ситуацията изобщо не беше добро. Не така се разрешават проблемите. Аз избягах, но той? Какво, ако състоянието му се влоши и изпадне в нещо като емоционална криза? Не съм запознат с психиката като цяло, но четох доста за заболяването му. Ако направи нещо необмислено и привлече внимание? Със сигурност вече е събрал хора пред стаята ни. Знам, че може би не му пука за мен, а го прави, за да го съжаля.
Обикалях нервно пред хотела, чудейки се какво по дяволите стана. Не исках да обикалям из непознат град по това време. Нямаше да се поддавам на зависимостите си. Просто ще постоя тук известно време, а после ще помоля жената на рецепцията да се настаня в друга стая. Някъде далеч от Хари. Само след минути се заковах на място, тъй като сирените от някаква линейка огласиха всичко наоколо. Видях как колата спря пред хотела и двама мъже излязоха бързо от нея.
- На кой етаж? – единия попита по телефона, а когато чух какво той повтори тялото ми се скова от страх. Не, не може да е станало нещо с Хари. Оставих го едва преди няколко минути. Преди съзнанието ми да реагира вече бях тръгнал към стълбите. Явно мъжете бяха стигнали по-бързо от мен, тъй като видях стаята ни отворена. Една жена стоеше пред вратата и гледаше как мъжете се суетят около къдрокосия.
- Чух викове от тази стая и реших да проверя. – жената започна, но изобщо не я слушах. Очите ми бяха заключени върху къдрокосото момче, което беше в безсъзнание. – Викаше някакви неща, а когато видях празната опаковка от хапчета разбрах защо е всичко това. Опитах се да му помогна, но той припадна.
