- Да, Хари, заедно сме. – уверих го и леко стиснах ръката му. Дали не правех най-голямата грешка в живота си? Не мисля, та аз чувствам нещо към него и това не е само привличане. Най-накрая мога със сигурност да кажа, че съм влюбен. Не е ли най-грешното нещо на света това да водиш тайна връзка с момче, което е син на известния моден критик, в чиято къща работиш? Не, има и други много по-странни неща. И те не са никак за подценяване. Това е просто.. не знам как да го обясня. Просто се случи. Аз имам чувства към Хари, а той твърди, че изпитва нещо към мен. Не виждам какъв е проблема да сме заедно. Може би пречката е в това, че скоро ще си тръгна и няма как да бъдем заедно. Другият вариант е той да преосмисли всичко случващо се и да реши, че всичко това е лудост като по този начин ще обрече връзката ни на провал. Не пренебрегвам факта, че той е още дете и това, което изпитва не може да свидетелства за реалните му чувства. Много деца всъщност си мислят, че са влюбени и дори решават, че връзката им с човек от същия пол е правилно нещо, но това е заради възрастта. Като отмине този „период", те често съжаляват. Надявам се, че това няма да стане и с Хари. Аз му вярвам.
- И не мислиш да ме изоставиш както направиха другите, така ли? – наруши тишината, карайки ме да го погледна.
- Кои са другите?
- Всички, с които съм имал връзка до сега. И да знам, Лу, те са били момичета, но все пак ме изоставиха.
- Сигурен ли си, че та се те зарязали, а не ти тях? – повдигнах въпросително вежди. Не е възможно някой да се опита да сложи край на връзката си с Хари, тъй като би трябвало да се редят на опашка, за да бъдат удостоени поне с поглед от негова страна.
- Сложно е. В повечето случаи аз ги изоставях, защото ми омръзваха, но последният път...
- Имаш предвид онова момиче, заради което потроши стаята си, нали? Тя е минало, а и не мисля, че все още осъзнава какво е изпуснала.
- Мислиш ли? – погледна ме с онези големи зелени очи и аз веднага кимнах.
- Да. Ти не си този, за когото наистина се представяш. Много повече си от това. Не си лепвай веднага етикет и определено не ми харесва онзи образ, който показваш пред света.
- Искаш от мен да се променя? – веднага скочи сякаш бях казал най-ужасното нещо на света. Просто не ми харесваше държанието му в някои моменти. Не отричах качествата, които наистина притежаваше, но му трябваше промяна. Не исках в един момент да е готов на всичко за връзката ни, а в следващия вече да е променил коренно настроението си. Не ми се участва в детски игри, бях над тези неща. Предполага се, че щом съм на двадесет и четири, трябва да мисля по друг начин. Въпреки това предпочетох да разкрия чувствата си пред седемнадесет годишен тийнейджър, който май не знаеше нищо от това, което аз бях научил през годините.
