- Мамка му, Лу, събуди се! – чувах някакви приглушени гласове, но тялото ми все още отказваше да реагира. Опитах се да отворя очите си, но без успех. Чувах глас, но не можех да разбера от къде идва и не можех да асимилирам думите колкото и да исках.
Harry's POV
Лу лежеше на земята в безсъзнание, а аз не знаех какво да правя. Беше в това състояние около десет минути, но още не бях сигурен дали трябва да повикам помощ. Можех просто да извикам Джеймс, за да го изкараме от тук, но той щеше да иска да знае защо се е случило това. Защо стана така? Не помня да съм направил нещо, може би казах нещо глупаво, но той буквално се свлече в ръцете ми. Не знаех как да реагирам затова го оставих да лежи върху студения под и започнах нервно да обикалям помещението. Бях благодарен, че все още никой не беше влязъл тук, иначе не знам какво щях да правя. Алкохолът бавно започна да се изпарява от тялото ми и можех вече да мисля трезво.
„ Мисли, Хари. Как можеш да му помогнеш?" – запитах се и се спрях на едно място, взирайки се в лежащото на пода момче. Клепачите му изведнъж трепнаха и аз веднага седнах на пода, придърпвайки го към себе си. Може би идваше в съзнание. Господи, дано да е така.
- Животът ми би бил скапан без теб. – прошепнах като се надявах той да не чуе точно това, но в същото време исках да го знае.
Tomlinson's POV
Опитах се да отворя очите си отново, тъй като гласовете все повече се забиваха в съзнанието ми, а аз не можех да реагирам на думите. Защо не можех да контролирам тялото си? С усилие отворих очите си и светлината сякаш ме обгърна. Погледът ми заигра из непознатото помещение и в края на стаята или там каквото беше, видях нечия фигура. Хари.
- Хайде, Лу, събуди се. – чух го да казва и удари с юмрук по стената. Стон се откъсна от устните ми и усетих колко безпомощен съм всъщност. Ръката ми се плъзна по студения под и осъзнах, че съм жив. Какво се беше случило, по дяволите?
- Лу! – извика къдрокосия и веднага дойде при мен щом ме видя буден.
- Стой така, ще извикам помощ. – каза уплашено, а аз се опитах да го спра.
- Н-не, ще се оправя сам. – гласът ми беше различен и все едно не бях аз.
- Ще ти помогна. – каза и ми помогна да се изправя от пода. Уви ръката си около кръста ми, а аз поставих моята върху раменете му. Щом направих няколко крачки към вратата,отново зрението ми се замъгли и аз му дадох знак да спре.
