- Нищо особено, просто разказвах на Томлинсън за живота ти. – Зейн обясни спокойно, а Хари разшири очи.
- Разказвал си му за живота ми? Какво точно му каза? – гласът му беше нестабилен, сякаш се страхуваше от това да разбера нещо повече за него. Когато най-накрая имах тази възможност всичко се провали. Както обикновено.
- Това няма значение, защото той без това не ми вярва. – сви рамене чернокосия, а аз поклатих глава. Как можех да му вярвам? Той едва ли не изкара Хари най-лошият човек. А той не е такъв. Всеки си има своите лоши дни, нищо че тези на къдрокосия са в повече. Понякога дори аз самия не мога да се понасям, така че го разбирам. Не искам да вярвам на Зейн, защото той е един не познат. Не разбирам обаче защо говори така за най-добрият си приятел!?
- Виж Зейн... - Хари каза с вече променен глас и пристъпи към него. Не, това определено няма да завърши добре.
- Хари, може ли да си тръгваме? – опитах се да предотвратя спора. – Имам главоболие и се нуждая от сън.
Това беше част от истината, но много повече исках да се махна от тук. Партито не ми понасяше. Надрастнах вече тези глупости. Хари се съгласи бързо и уви ръка около мен.
- Да си тръгваме. – заяви и погледна заплашително към Зейн.
- Беше ми приятно, Томлинсън. Приятелите на Хари са и мои приятели. Надявам се, че ще се видим отново скоро. – чернокосият се усмихна и ми подаде ръка. Несигурно я стиснах и погледнах към Хари, който сдържаше все още гнева си. Когато пуснах ръката на Зейн побързах да задърпам къдрокосия далеч от тук.
- Би ли възразил, ако повървим? Наистина не искам да се прибирам по това време. – казах.
- Но нали каза, че имаш главоболие и че искаш да се приберем у дома?
- Това беше само за пред Зейн. Иска ми се да се помотая с теб късно вечерта. – признах. Наистина не исках да се прибера в къщата и да остана затворен там цялата нощ.
- Това е и моето желание всъщност.
- Наистина?
- Да, не искам да се прибирам в онази къща.
Това е нещо ново за мен, имам предвид настроението на Хари сега. Днес се държи наистина добре. Не ми е повишавал тон или поне нямам такъв спомен, сдържа се пред Зейн и определено не прекали на купона. Тази негова версия е по-добра от всички останали. Иска ми се да го виждам такъв по-често. Също и да повторим този момент от тази вечер- как обикаляме улиците на Лийдс късно вечерта.
