- Хари, спри! Майка ми може да ни чуе. – измолих се, когато устните му се преместиха на врата ми. Звучах глупаво като му се молех така, но знам, че ако продължим може да бъдем разкрити и то от моите родители, които са против всички и всичко. Идеята да доведа тук Хари беше ужасна. Не знам дали той се убеди в това, но държанието на майка ми говори много. Тя ясно заяви, че не го харесва и то само с поглед и няколко намека, че ѝ е неприятен. Ето защо избягвах да каня приятелите си у дома. Майка ми винаги разваляше всичко и ги гонеше благодарение на глупавото си държание. Благодарен съм, че не съм взел тази лоша черта от нея. Като се замисля изобщо не си приличам с родителите си. Често се замислях дали съм осиновен, но знаех, че не съм. Имах прекалено много снимки като малък и на всички изглеждахме щастливи. Дори не знам защо нещата станаха толкова сериозни и нетърпими с времето. Ужасно е да знаеш, че не може да очакваш подкрепа от собствените си родители. Моите винаги ми натрапваха, че трябва да съм реалист и да спра да мечтая за невъзможни неща като това един ден да имам семейство. Веднъж, когато се скарахме майка ми каза, че не ставам за баща и ще е по-добре да не се обвързвам. Дълго време си мислех, че ме е проклела докато най-накрая изпитах нещо.
- Ще бъдеш по-тих и няма да ни чуе.
- Знаеш, че това няма как да стане. – промърморих и поставих ръце на раменете му. Хари отказваше да се отмести от мен, а продължаваше да поставя целувки върху лицето ми. Не, че не ми харесваше, няма да се уморя от това той да прави това с мен, но просто момента не е подходящ. Майка ми всеки момент може да мине по коридора и да чуе стенанията ми.
- Дай всичко от себе си, Лу. Заради мен. Когато се върнем в Лийдс ще викаш на спокойствие, но точно сега трябва да се въздържаш.
- Знаеш ли, мразя те.
- Надявам се не толкова, колкото майка ти. – засмя се и отдели устните си от лицето ми. Успях да си поема за малко въздух преди отново да усетя онази буца в гърлото ми, която ме спираше да говоря.
- Тя мрази всички, а и го казах просто така. Обичам те, но не ми харесва това, което правиш с мен.
- Напротив, харесва ти.
- Да по дяволите, харесва ми, но не ми харесва как подбираш моментите за това. – признах. Хари вече издърпваше тениската ми, а аз не можех да си помогна. Тялото ми отказваше да се подчини на ума ми. Сякаш крещеше да бъде докоснато от Хари.
