- Кога ще му кажеш? – Майкъл настояваше да знае. Стояхме в някакво претъпкано кафене и той не спираше да ме разпитва за плановете ми.
- Не знам, Майкъл. Предполагам, че просто ще почакам. – обясних.
- Ще чакаш? По дяволите, Томлинсън. Познаваш Хари от няколко месеца.
- Именно. Не съм сигурен, че трябва да постъпя така. Не го чувствам толкова правилно, разбираш ли? – надявах се, че ще ме подкрепи.
- Не.
Страхотно. Мислех си, че той ще ми помогне, но явно не.
- Баща му ни видя отново заедно. Дори не съм сигурен, че ще видя Хари отново. – продължих да се оплаквам.
- И ще го оставиш да си тръгне просто така? Страхливец си, Томлинсън. – отново ме предизвикваше.
- И какво мога да направя? Адам ме заплаши със затвор, ако отново доближа сина му.
- Просто трябва да се срещнеш с него и да му обясниш. Той не знае колко сериозно е всичко между вас с Хари. Сигурно си мисли, че това е някаква детска игра.
- Не е игра. Трябва да ми повярваш, Майкъл. Обичам Хари. – защитих се.
- Знам това, но не аз съм човека, когото трябва да уверяваш. Отначало наистина си мислех, че се шегуваш, но онази вечер в дома ти... Хари изглеждаше толкова влюбен в теб и дори ме заплаши, когато останахме насаме с него.
- Какво ти каза?
- Да стоя далеч от теб.
- Разбира се. Хари все още продължава да ревнува от теб.
Не се съмнявах, че е направил това.
- Затова просто действай. Докажи на Хари, че държиш на него, а баща му все някога ще преживее факта, че сина му е влюбен в мъж. – усмихна се и отпи от кафето. Не очаквах, че толкова всъщност ще ме подкрепи. Отначало наистина нямаше да го направи, но вече съм сигурен, че мога да разчитам на него. Все пак вече сме приятели.
- Ще го направя. – уверих. – Още тази седмица ще го направя.
- О, искам да запишеш реакцията на Стайлс след това. – засмя се. – За първи път ще бъде толкова неподготвен.
С Майкъл си говорехме за работата му, когато телефона ми звънна.
- Хари е. – зарадвах се. Не бях го чувал откакто си тръгна от дома ми тази сутрин.
