Стоях пред огледалото около половин час в опит да оправя немирните кичури, които сякаш не искаха да се подчинят и да се оставят в ръцете ми. Бях изключително нервен и имах чувството, че няма да издържа на всичкото напрежение. Колкото повече наближаваше времето, толкова по-зле се чувствах. Ръцете ми трепереха и може би заради това не можех да се справя с косата си. Не исках да обвинявам за всичко това неопитността ми, тъй като не бях фризьор или някакъв професионалист. Бях облякъл костюма, който си купих, когато бях с Хари и все още не можех да свикна с гледката, която ми предоставяше огледалото. Бялата риза някак добре оформяше извивките ми, а синьото сако стоеше перфектно и завършваше идеално визията ми. Бях свикнал да нося ежедневните си дрехи- свободна тениска и прилепнали дънки, които ми придаваха небрежен вид. Това тук определено не бях аз, но някак си ми харесваше новия образ. Оставаше само да се справя с косата си и всичко щеше да е наред. Проклех още веднъж неопитността ми и сложих още пяна върху ръката си, нанасяйки я внимателно. Прокарах пръсти още веднъж през косата си и отново се огледах. Сега поне изглеждаше по-добре щом успях да я пригладя назад, въпреки че не мислех, че стои добре по този начин. Както и да е, харесвах повече костюма, който дори ме правеше да изглеждам по-висок. Едва ли някой щеше да забележи косата ми, която чисто и просто не ми се подчиняваше. Погледнах часовника на ръката си и видях, че е седем и половина. Чувствах се като някакъв бизнесмен, който закъснява за важна среща, но въпреки това остава още малко пред огледалото, за да огледа визията си. Колко много можеше да се промени човек само като направи толкова малко усилие! Чудех се какво прави Хари в този момент. Дали му отнемаше толкова много време, за да се нагласи за предстоящото събитие, или беше повикал някоя от прислужниците, за да му помогне. Или пък може би си имаше специалисти на разположение, които да се погрижат за вида му, както се случваше с известните личности. Каквото и да правеше обаче, той изглеждаше повече от добре, дори когато не се старае особено. Завиждах ли или просто му се възхищавах? Не разбирах какво ми става напоследък. Не харесвах особено къдрокосия, защото го мислех за разглезен богаташ, който не знае какво иска, но от скоро започнах да променям мнението си за него, защото открих други негови черти- беше забавен, не приемаше всичко толкова на сериозно (е, освен случая с въпросната Алексис, но все някога щеше да излезе от това кофти положение) и просто разпръскваше позитивната си енергия навсякъде. Чудех се как един човек може да оправи денят ти само като ти се усмихне по онзи влудяващ начин и те накара да забравиш за проблемите като те погледне. Хари можеше да постигне този ефект много лесно благодарение на излъчването си.
