Harry's POV
Лу го няма, Хари. Тръгнал си е.
Лу го няма.
Тръгнал си е.
Тези думи се забиваха в ума ми докато прекосявах стълбите към втория етаж. Все още нетрезвен отворих рязко вратата на стаята му и се огледах. Изглеждаше подредено и така сякаш никой никога не е живял тук. Отворих гардероба му и видях, че е празен.
Наистина си е тръгнал. По дяволите! Отново обърках всичко. След двата хубави дена аз отново съсипах нещата.
Не, трябва да си го върна. Където и да е ще го намеря и ще си го върна. Трябва да бъдем заедно. Просто чувствам, че трябва. Той ме кара да бъда по-добър. Е, всъщност не точно добър, но когато е наоколо не кроя планове на кого живота да съсипя на следващия ден. Единственото, което ме вълнува е как да го задържа до себе си без да разбира за ужасните неща, които съм направил и продължавам да правя.
Затворих гардероба и отново се огледах. Тръгнал си е. Просто го е направил. А работата му? Това е неговата мечта. Да, аз не искам да се занимава с глупавия случай, но именно затова той дойде тук. Отказа се от мечтата си заради мен и необмислените ми думи. Държах се ужасно с него и сега го няма. Тръгнал си е.
Започнах да обикалям нервно стаята и да дърпам къдриците си. Не може да ме изостави. Не и когато имам нужда от него. Толкова много.
Къде може да е отишъл?
„Мисли, Хари. Мисли!"
Та той дори не познава града. Ако е някъде сам и уплашен? Не, едва ли се страхува, но все пак. Той не познава никого, къде може да отиде? С багаж!
Точно така. Тръгнал е към Донкастър. Как не се сетих по-рано? Това е градът, в който учи. Или пък може да е в Брадфорд при родителите си. Обзалагам се обаче, че е тръгнал към Донкастър.
Летището. Трябва да е отишъл на летището. Но кога е тръгнал?
Алкохолът се беше изпарил от тялото ми и сега мислех по-трезво. Трябва да отида на летището. Трябва да си го върна. Прекосих отново стълбите и застанах насред хола. Майка ми още подсмърчаше, но я игнорирах. Баща ми стоеше и се вглеждаше в изключения телевизор. Единственото, което го интересува е глупавия случай. Дори не предполага какво чувствам към Лу. Обзалагам се, че до утре ще си е наел нов детектив, който трябва да тормозя, но аз искам Томлинсън.
