Wrong Number ➳ l.s

22

Но тогава се огледа... това не бе неговата стая.

Хари чу почукване на вратата. И то доста силничко.

- Хаз? Вътре ли си? - извика някого и той веднага разпозна гласа. Луи.

- Това е твоята стая, нали? - отвърна с висок глас къдравелкото.

- Да, а сега би ли отворил?

- Не, ще си поразгледам, малко... я, телефона ти е тук! - подла усмивка се появи на лицето му, като се досети да го подразни. Но беше лоша идея.

- Хари. Мамка му, отвори вратата! - силно почукване последва. - Хари? - извика яростно Томлинсън.

- Да... ужасно лесна е паролата - спокойно изпя Хари и се подсмихна.

- Знаех, че трябва да я сменя. По дяволите, отвори вратата! Иначе ще я ритна.

- Направи го.

- Предизвикваш ме, Хаз... моля те, отвори шибаната врата! - слабо почукване последваха думите на Луи. - Ти изобщо чуваш ли ме?

- Много ясно, Лу - отговори нежно момчето.

- Тогава отвори вратата, ровиш ми в телефона, нали? - попита отекчено синеокият.

- Ти как мислиш, Лу? - единствено се чуха стъпки. Отдалечаващи се.

Хари прехапа устна и остави телефона. Всъщност... той дори не позна паролата. Просто искаше да го подразни. Стана му ужасна гадно, заради думите, но това чувство бързо изчезна. Защото в този момент вратата на стаята... падна на пода, а на Стайлс му падна ченето.

Той отвори уста, за да каже нещо, но не можеше. Луи свъси вежди и се приближи.

- Копеле! Накара ме да ритна вратата за нищо? - извика синеокият и стегна челюст, взимайки си телефона.

- Не съм те карал да го правиш - вдигна ръце в знак за защита. Томлинсън просто изръмжа и се метна на леглото.

- Може да си вървиш! - погледа на Луи падна точно върху Хари. - Или искаш да останеш? Да ми правиш компания? - попита веднага след това, като забеляза къдравият да го зяпа и да не мърда.

- Аз... ще вървя - Хари се обърна и тръгна.

- И затвори вратата, ако обичаш - Стайлс стисна зъбки от това, което чу. Беше подигравка!

- Ако искаш ти стани и я затвори. Ти си виновния, ти я счупи - усмихна се мазно момчето и излезе от... стаята без врата.