Wrong Number ➳ l.s

26

Хари седеше на леглото ми. Държащ китарата и свирейки няколко ноти. Приближих се до него и той рязко вдигна глава.

- Така си ужасно сладък!

- Кой? Аз? - Хари посочи с пръст към гърдите си.

- Да. Ти! - усмихнах се и седнах срещу него. - Е... какво ще правим? Не ми се свири - измрънках и го погледнах с тъжни очички.

- Не ме гледай така, убиваш ме!

- Това е целта - ухилих се към него. Никога нямаше да ми омръзне да го гледам. Или пък да му правя номера. Този месец ще е супер. Благодарение на него.

Личеше си, че му бе забавно. Просто нещо в мен сякаш летеше в облаците, когато го видя да се усмихва. Когато видя тези трапчинки и тази къдравка коса... обожавах я.

- Сладък си! - вдигнах вежди при чутото. Сладък? Аз? По - скоро моето момче беше сладко. А именно този пред мен.

- Аз не съм сладък. Аз съм мъжествен - изпъкнах гърдите си напред с нацупена устна.

- Добре - използваше сърказъм към мен? Лош, Харолд...

- Но аз съм - измрънках и той ми разроши косата.

- Знам, че си, Лу! - усмихна се сладко. В същото време и очарователно.

Накрая ще го хвана, ще го завържа за леглото да не ходи никъде и ще го изчукам... по дяволите! За друго не можех ли да мисля?

Не, че искам да го изчукам. Мога да си отида на клуб и да си взема някоя кукла с мен.

Просто това да съм с Хари ме влудяваше. Усещах адреналина в себе си. Исках да го излея.

- Става късно... искаш ли да си легнем и да се гушкаме? Не съм гладен! - просто исках да го докосвам по някакъв начин. А именно да го прегръщам, сънувайки го, ми се струваше най - добрия вариант.

- Аъ... дообре - учуди се момчето и аз се подхилих.

- Та... няма ли да се съблечеш? - Хари разшири очи. Толкова ли бе странен въпроса?

- Ти си луд!

- Е, аз спя по боксерки.

- И аз, но... нали... ще спим з - заедно. Тоест... - започна да заеква и аз се подхилих.

- Ако те е срам кажи.

- Не ме е, просто - прехапа устни и аз се изправих.

- Не, сериозен съм. Ако те е срам, можеш да си легнеш в твоята стая.

- Аз... съжалявам, може ли? - попита плахо и кимнах.