16

914 135 8
                                    

- Та... какво стана? - попита, влизащият Найл.

- Нищо. Луи явно ми е сърдит - намръщи се Хари и погледна тъжно надолу.

- Хей... той ще се оправи.

- Знам. Но просто се почувствах гадно.

- Всичко е наред - русокосия седна на дивана до приятеля си.

- Гладен съм - усмихна се сладко Хари.

- Пицата всеки момент ще дойде - и по чудо, звънецът се чу. - Аз отивам - Хоран побърза да стане и отключи вратата. Усмихна се, взе пицата, даде пари на мъжа. Остави храната на масата и отвори кутията.

- Любимата ми - усмихна се Стайлс и вдигна ръка, за да вземе пърче, но Найл му плясна ръката.

- Не - ухили се русокосия.

- Заболя, Ни. Може да си слаб, физически, но не си слаб при удрянето.

- Хах, знам. Първото парче е за мен.

- И защо? - вдигна вежди зеленоокия и протегна ръка, неотделяйки поглед от очите на Найл.

- Не съм сляп, Хари - момчето прибра ръката си и сведе глава. - Ето! - русокосия му подаде едно парче пица.

- Благодаря.

Накрая къдравият се прибра. Утре пак имаха лекции.

Хари се просна на леглото и взе телефона си. Никакво съобщение.

Прехапа устна и се колебаеше дали да пише на Луи. Трябваше да оправят взаимоотношенията си.

Най - накрая реши да му пише.

Harry: Хей, Лу. Просто исках да разбера как си. (seen)

Никакъв отговори. Хари си взе въздух и го издиша.

Harry: Явно... няма да ми отговориш. (seen)

Harry: Беше ми приятно. Е, чао. :) (seen)

Louis: Хари, почакай.

Louis: Защо написа 'Беше ми приятно'?

Louis: О, хайде де. Знам, че не спиш. Ъх... просто телефона ми беше без звук и не съм чул, че имам съобщение.

Louis: Лека нощ... :(

***

В следващата глава ще са си оправили малко взаимоотношенията. Но много бих се радвала ако гласувате! 😘

Wrong Number ➳ l.sDonde viven las historias. Descúbrelo ahora