Wrong Number ➳ l.s

75

   - А кой ще заеме поста на баща ти, ако откажеш? - Хари запита тихо, преглъщайки болката, която щеше да чувства, когато е далеч от Луи. Ако това се случи.

И Стайлс не искаше такъв живот, затова искаше просто всичко да се нареди.

- Не знам, сестрите ми са още непълнолетни, а и не мисля, че жена би се справила с тази работа. - Томлинсън се изправи от килимчето, вдигайки смачканата тениска от земята.

- Какво ще правиш? - Луи го погледна, но не знаеше как да отговори. По простата причина, че нямаше отговор. Трябваше да говори с баща си, но когато се прибере.

- Нека изкъпем Роуз и после ще му мислим, нали? - Хари кимна, поставяйки малка целувка на устните му и след което извадиха момичето, което не беше доволно, защото искаше да си доиграе, но след като се озова на леглото на тези двамата, започна да ѝ става студено, макар и обгърната от малката халвийка.

Нежната ѝ кожа настръхна, затова Хари реши да я облече с топли дрешки, както направи и Луи за себе си.

Накрая Роуз се озова на огромното меко килимче във всекидневната, а навсякъде около тях бяха разпиляни играчки.

- Осъзнаваш ли, че не бях забелязал по - рано всички тези играчки във всекидневната? - Хари продума, осъзнавайки какво бе направила Роуз.

- Това е дете, винаги е кочина. После ще оправим, не е чак толкова зле. Остави я да си играе с Джеси и нека довършим вечерята. - Луи целуна бузата му нежно, след което го поведе към кухнята, дърпайки го за ръката.

- Заедно? - попита с усмивка Хари, изваждайки едно тенджере. Ще направи пилешка супа с месото, което вареше преди, явно с помощта на приятеля си.

- Да, заедно. Аз ще те прегръщам отзад, а ти ще готвиш. - ухили се Луи.

- Не става така! Извади една дъска и нож и започни да режеш зелечнуци и най - вече моркови.

Томо изсумтя, но го послуша. Извади морковите от хладилника и вместо да ги сложи на дъската, той си гризна малко от единия и чу хиленето на Хари.

- Какво? Гладен съм, а ти не ми даваш да те ям. - Луи му се изплези и след това започна да реже и да помага с вечерята.

- Подай ми пакета с фидето! - синеокият направи заръчаното и след като нямаше работа, реши все пак да прегърне Хари отзад и да подпира глава на рамото му. - Лу, баща ти е на стена разстояние!