Wrong Number ➳ l.s

65

2 months later

  Той ходеше из пустите улици на Лондон, докато краката му тихо си шептяха със студената земя.

Мъглата като завеса бе покрила мрачния град, а страх таеше в малките улички в един голям град.

А прекрасната луна тихо бягаше към високите облаци, успявайки да се скрие.

Зимата свърши, а пролетта я последва. Би трябвало през Март да се постопли, но в този град не бе точно така.

Томо се разхождаше сам в тази късна нощ. Ръцете му прибрани в новото тънко яке, макар и температурите да бяха спаднали доста през тази седмица, той рискува и заради ината си не се облече по - топло.

Нослето му бе зачервено, а бузките му завършваха идеално това личице. През леко разтворените червени устни излизаха бели накъсани облачета.

Минаваше десет, а той все още се увърташе в тези квартали. Не знаеше какво прави, но сякаш бягаше от нещо, което не съществуваше.

Той си постави задача, малко невъзможна.

Е, знаейки, че Хари не трябва да разбира, му се струваше рисковано.

С по - бърза походка, той тръгна към дома си, където го чакаха Хари и малката Роузи.

С руси коси и зелени прекрасни очи...

Как да не се влюбиш?

Та то е досущ като баща си.

Палаво момиченце, много се инати и Луи доста си пати.

Той непохватно хвана дръжката на вратата, отваряйка я. И след това учудвайки се, че е твърде тихо.

Въздъхна в спокойната тишина, като кожата му започна да придобива друг нюанс. Вече постоплил се.

Захвърляйки якето си на дивана, с чорапи на крака, той изкачи на бегом стълбите, но и опитвайка се да не вдига много шум.

Вратата на спалнята бе леко открехната, та просто надникна и сърцето му се разтопи.

Това прекрасно ангелче спеше върху баща си спокойно, докато той самият хъркаше тихичко, леко прегърнал дъщеря им.

Усмихна се.

Сам на себе си.

Знаейки, че бе късметлия...

Синеокото момче тихо започна да си топли чай в кухнята, когато усети две познати ръце да се обвиват около него отзад, та извърна глава с лека и приятна усмивка.

- Събудил си се?

- Как да не усетя малката целувка, която остави? - тихо попита в ухото му, докосвайки кожата му леко с устни.

Може би просто бе по - забавно да си шептят, докато времето минаваше бавно покрай тях.

- И... не се сърдиш, че се прибирам толкова късно?

Хари тук не отговори, просто постави главата си на рамото му, въздишайки.

- За това ще говорим друг път.

- Виж, знам, че - но Стайлс не му позволи да довърши, а просто го завъртя към себе си и постави малка целувка на устните.

Погледа на Луи бе разбит, заради това, че заради него къдрокоското бе тъжен. И много добре знаеше защо.

- Сега искам просто да си легнем и да заспим. - малка усмивка грейна на лицето на Хари и това накара Томо да погали меката му буза.

- И аз искам същото. - проговори тихо Луи срещу устните му.

И след като синеокото момче, което вече бе станало мъж, изпи чая си, двамата си легнаха спокойни в мекото им легло, докато Роузи спеше между тях щастлива.

---

Какво мислите? :D
Наистина мнението ви е важно за мен и искам да знам дали някой би следял втория сезон на книгата. =)